Читать «Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)» онлайн - страница 31

Братя Грим, Андерсен, Колоди като създатели на приказки са изиграли ролята на велики освободители на детската литература от назидателното опекунство, което й е било възлагано още от времето на нейното възникване, тоест откакто се е появило въобще народното образование. (Създателите на „авантюрни разкази“ са вторите по място много ценни съюзници на децата, особено със своите приключенски герои: индианците, пионерите в Америка, следотърсачите, първите колонизатори, пиратите, корсарите и цялата останала сбирщина от подобни юнаци.)

Андерсен би могъл да бъде считан за пръв създател на съвременната приказка. В последната темите и образите от миналото се измъкват от преддверието на ада, където цари безвремието, за да се спуснат в настоящия ден и час на нашата грешна земя. Колоди отива още по-далече, като в ролята на главно действуващо лице въвежда детето, и то детето каквото си е, а не каквото биха искали да го видят учителят или свещеникът, а също като дава нов облик на някои от действуващите лица от класическата приказка. Неговото красиво Момиче (по-късно: Феята) с тъмносините коси е само далечна роднина на традиционните феи вълшебници; под одеянията на Огнегълтача (Манджафуоко) или на Зеления рибар някогашното чудовище от старите приказки е неузнаваемо; Масленото човече пък е само забавна карикатура на Магьосника.

Андерсен е неподражаем, когато на най-блудкави, най-повседневни предмети се заема да вдъхне живот посредством ефекта на „очудняването“ или на „амплификацията“. Чрез тези похвати той е постигнал образи, станали вече христоматийни образци. Колоди е неподражаем, когато създава диалози: тренировката му в тази област идва от дългогодишното писане на безуспешни комедии.

Но нито Андерсен, нито Колоди — и това доказва тяхната гениалност като творци поети — са познавали приказния материал така, както го познаваме ние днес: каталогизиран, сортиран и проучен под микроскопите на психологическия, психоаналитичния, формалния, антропологичния, структуралния и други подобни методи. Това означава, че ние сме снабдени с всичко необходимо, за да „обработваме“ класическите приказки и да ги популяризираме посредством редица игри, които развиват фантазията. За тези игри именно без каквато и да е система, а както ми дойдат наум, ще ви разкажа в малките глави, които следват по-нататък.

16. „Объркване“ при приказките

— Имало едно време едно момиченце, което наричали Жълтата шапчица…

— Не Жълтата, а Червената!

— Ах, да, Червената. И така повиква я баща й и…

— Ама не баща й, майка й я повикала.

— Точно така. Повикала я и й казала: иди при лелка си Розина да й занесеш…

— Иди при баба си, й казала, а не при лелята!

И така нататък.

Такава е схемата на старата игра „объркване при приказките“, която може да възникне във всяко семейство в независимо какъв час от денонощието. Аз също съм я ползувал преди години в моите „Приказки по телефона“.

Играта е по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед. Тя трябва да се играе в подходящо избран момент. Децата, когато става дума за приказки, си остават дълго време консерватори. Иска им се приказката да бъде разказана със същите думи от първия път, приятно им е да разпознават тези същи думи, да ги научават наизуст в първоначалната им последователност, да изпитват същите вълнения, както при първата си среща с тях, в същия ред: изненада, страх, възнаграждение. Децата се нуждаят от порядък и сигурност: светът не трябва да напуска грубо и внезапно релсите, върху които детето с толкова усилия го е закрепило.