Читать «Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)» онлайн - страница 108

Следващият пасаж е също интересен:

„Африканците имаха чудновата любов — остроумието. Играта на думи винаги им доставяше наслада. Бяха превъзходни в писане на добре направени акростихове и много ценяха «hilaritas», т.е. онази емоция, в която се смесват интелектуална възбуда и чисто естетическо удоволствие, подбудени от една добра шеговитост. Тъкмо тази «хиларитас», която Агостино предлагаше на своята аудитория.“

Да се види после „Математиката на човека от улицата при проблема за избора“ на Виторио Кекучи, където са представени изследвания в едно средно училище и в един институт по мореплаване в Ливорно, извършени от него и от неговите студенти от семинара по дидактика в Математическия институт при университета в Пиза. Първичният материал се състоеше от няколко гатанки и популярни задачи от рода на „как да отървем и козата, и зелето“.

Ефектът на амплификацията

От оригиналната приказка се преминава към „приказка калка“ (вж. гл. 21) по същество чрез ефекта на „амплификацията“ от рода на описания в есето, носещо същото заглавие, от А. К. Циолковски (на италиански е в тома „Знаковите системи и съветският структурализъм“):

„Елементът, отначало съвсем лишен от значение и същност, идва до положението да получи решаваща тежест в един особен контекст. Нещо, което е станало възможно поради многостранния и, така да се каже, асиметричен характер на нещата: това, което е незначително в даден смисъл, открива пътя при определени условия към нещо трудно и важно в друг смисъл…“

Във физиката и кибернетиката този ефект е известен под името „амплификация“. В процеса на амплификацията малкото количество енергия, действуваща като сигнал, задвижва големи маси от концентрирана енергия, която се освобождава и произвежда големи ефекти.

Според Циолковски „амплификацията“ може да бъде смятана за „структура“ на всяко откритие, художествено или научно.

Един второстепенен елемент на оригиналната приказка „освобождава“ енергията на новата приказка, когато действува като „амплификатор“.

Театър за деца

Относно развитието на „театър за децата“, т.е. на продуктивна театрална дейност от деца в училище и вън от него, освен книгата на Франко Пасаторе и приятелите му (вж. гл. 23) нека да се видят: „Театралната дейност в училище“ в броевете на „Сътрудничество за възпитание“ („Ла Нуова Италия“, Флоренция, 1971 г.); „Театрални техники“ във Фиоренцо Алфиери, в „Сътрудничество за възпитание“ № 11 — 12, 1971 г.; „Да направим театър“ от Джулиано Паренти, Паравиа, Торино, 1971 г.; „Една страна — опит в детската драматургия“ от Серджо Либеровичи и Ремо Ростаньо, „Ла Нуова Италия“, Флоренция, 1972 г.; „Театър на децата“ под редакторството на Джузепе Бартолучи, Гуаралди, Милано, 1972 г.

Експертите ще се изкушат да изхвърлят от тази серия, посветена на опитите и на техниката, отнасящи се до детето като „производител“, книгата на Джулиано Паренти, който е „гид в театралната практика“. Тя само в малка степен се отнася за детето като творец на своите текстове, а за един театър, „направен“ от децата, който не е, точно казано, „театър за децата“. В статията, цитирана от Алфиери, се застава на крайно противоположно становище: в нея виждаме как децата импровизират канава, изготвят един минимум от апаратури, рецитират по определен сюжет, въвличайки също и зрителите, и всичко това е под знака на една великолепна „неповторимост“. Театърът е станал „жизнен момент“, не е само „преживян“.