Читать «Спиране на сърцето» онлайн - страница 8

Джордж Алек Ефинджър

— Нещата се развиват много добре — поясни старецът. — Вижте, аз местя напред с два хода пешката c7-c5. Нали виждате, как това разкрива пътищата на фигурите ми? Да знаете само колко е важно това. Вашите фигури са като блокирани.

— Извинете, как Ви беше името? — запита леля Роужи.

— Нюбай — отговори търговският пътник.

— Откъде казахте, че сте?

— Строубърг — отговори той и премести пешката c2-c3.

Старият мъж Дарфи скочи на крака и започна да се разхожда като луд из вагон-ресторанта. Нюбай се зачуди как тази толкова отпусната и съсипана личност, какъвто бе при влизането си този човек, може да се съживи толкова много.

— Предавам се — крещеше пияницата. — Аз се опитвам малко да му помогна, като не се възползувам от преимуществата, които ми дава неговата глупост. Но той взе ли си поука? Не! Направи ли нещо относно идиотизма на положението си? Не! Добре тогава, дръж се, Нюбай. Ти сам се навираш в клопката.

Старецът седна отново. Замисли се за минута над дъската и премести коня Кb8-c6.

— О-хо! — възкликна Лорън. — Фигурите започнаха да се трупат в средата на дъската.

— Да, младежо Дарфи — каза леля Роужи. — Тази пешка привлича вниманието.

— А тя дори не е някаква голяма фигура — отбеляза Лорън.

— Права сте — съгласи се Нюбай, — наистина не е. — той хвана коня си и го премести пред дамата Кb1-d2.

— Това е направо глупаво — намръщи се леля Роужи. — Надявам се, че не смятате думите ми за прекалено остри. Но Вие не сте равностоен партньор.

— Няма какво да кажа — намеси се Старият мъж Дарфи.

Нюбай се усмихна студено. Пияницата премести офицера си пред царя.

— Правя къса рокада — обяви Нюбай.

— Не се иска много акъл да се направи това — измърмори старецът презрително. — Наблюдавай, колко лесно напредвам със заплаха на фигура. — той придвижи напред пешката по c5-c4.

— Аз си оттеглям офицера — каза Нюбай и изигра Оd3-c2.

— Кога най-после ще бъде взета някаква фигура? — нетърпеливо се заинтересува Лорън.

— Потърпи — успокои я леля Роужи. — Всичко по реда си.

— Премествам следващата пешка на дамския фланг — каза пияницата. — b7-b5. Обърнете внимание на обстоятелството, че освобождавам място за белият офицер на b7 и заплашвам с пешечна атака.

— Прекрасно виждам — съгласи се Нюбай и изигра e3-e4. После се завъртя на стола си. Това бе ключов ход в старата система, която играеше. Най-сетне Старият мъж Дарфи би трябвало да види предстоящите опасности. Блокираните преди миг сили на белите бяха освободени. Този дебют бе на един от най-известните майстори през двадесетте и тридесетте години. Но с времето бе загубил популярността си. Нюбай правилно бе предположил, че на стареца липсваше онази шахматна изтънченост, която би му позволила да разкрие тази насока на атаката.

— О, добре — отговори пияницата и се взря в Нюбай. Очите му внезапно помътняха отново, гласът изтъня и думите станаха почти неразбираеми. — Аз, не знам, какво… сега.

— Нещо лошо ли, младежо Дарфи? — поинтересува се леля Роужи.