Читать «Черна комедия (Фарс в едно действие)» онлайн - страница 8

Какво, по дяволите, е това?

КАРЪЛ: Една от творбите на Бриндсли.

ПОЛКОВНИКЪТ: Нима? И колко струва?

КАРЪЛ: Мисля, че го предлага за 50 паунда.

ПОЛКОВНИКЪТ: Боже!

КАРЪЛ: (нервно.) Харесва ли ти квартирата, татко? Обзавел я е много добре, нали? Искам да кажа, че е богато, но не и натруфенко.

ПОЛКОВНИКЪТ: Много изискано — добре: виждам, че има отличен вкус. (Виждайки Буда.) Ето това разбирам аз под истинско произведение на изкуството — веднага разбираш какво значи.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Боже господи!

КАРЪЛ: Какво има?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Нищо… Просто този Буда много ми напомня за онзи, който има Харолд Гориндж.

(Каръл изглежда паникьосана.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Сигурно струва доста пара, а? Той трябва да е доста заможен… Боже — какви прекрасни цветове. (Навежда се, за да ги разгледа.)

КАРЪЛ: (Бързо, полугласно към г-ца Фърнивъл.) Вие познавате ли г-н Гориндж?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: О, разбира се, много добре. Ние сме много добри приятели. Той има толкова прекрасни неща. (За първи път забелязва канапето, на което седи.) О-о…

КАРЪЛ: Какво?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Тези мебели… (Оглежда се.) Наистина… Божичко!…

КАРЪЛ: (бързо.) Татко, защо не погледнеш тук? Това е ателието на Брин. Специално държа да видиш едно нещо, преди да се върне.

ПОЛКОВНИКЪТ: Какво?

КАРЪЛ: Ами… то… ъъъ… Изненада е — иди и виж.

ПОЛКОВНИКЪТ: Много добре, Бухтичке. Както заповядаш. (На г-ца Фърнивъл.) Извинете ме.

(Той излиза към ателието, вземайки запалката със себе си. Светлината на сцената веднага се усилва. Каръл сяда до старата мома на канапето, и се навежда заговорнически към нея.)

КАРЪЛ: (тихо и бързо.) Г-це Фърнивъл, вие нали сте наш човек?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Не знам. Какво правят тези мебели тук? Те са на Харолд Гориндж.

КАРЪЛ: Знам. Ние направихме нещо ужасно. Задигнахме му най-хубавите неща, а сложихме вехториите на Брин в неговата стая.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Но защо? Това е безобразие!

КАРЪЛ: (прочувствено.) Защото Бриндсли си няма нищо, г-це Фърнивъл. Нищичко. Беден е като църковна мишка. Ако татко беше видял това място в обичайния му вид, веднага щеше да ни забрани да се оженим. Г-н Гориндж го нямаше, за да го помолим, така че просто използвахме възможността…

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ако Харолд Гориндж знаеше, че някой е пипал мебелите или порцелана му, направо щеше да се побърка! А що се отнася до този Буда — (сочи в погрешна посока.) — той е най-скъпото нещо, което притежава. Струва стотици лири.

КАРЪЛ: О, моля ви, г-це Фърнивъл, нали няма да ни издадете? Ние просто сме отчаяни! А и само за един час… О, моля ви, моля ви!

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (хихика.) Много добре! Няма да ви предам!

КАРЪЛ: Ох, благодаря ви!

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Обаче всичко трябва да се върне на точното му място, веднага щом г-н Бамбергер и баща ви си тръгнат.

КАРЪЛ: Заклевам се! О, г-це Фърнивъл, вие сте ангел! Пийнете нещо. О, не, вие не пиете. Ами тогава, изпийте един битер лимон.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Благодаря ви. Това няма да ви откажа.

(Полковникът се връща, все още държейки запалката. Сцената леко притъмнява.)

ПОЛКОВНИКЪТ: Е, наистина голяма изненада. И това минава за скулптура?

КАРЪЛ: Не минава. То е!