Читать «Черна комедия (Фарс в едно действие)» онлайн - страница 5

КАРЪЛ: (Качва се.) О, Боже, какъв ужас!

БРИНДСЛИ: (маха ръката си от слушалката и се ослушва, докато Каръл се отдалечава.) Ало?… О-хо-хо-хооо! Как си? Добре. Това е супер. Супер, супер!… Какво да престана да повтарям?

(Каръл стига до горния край на стълбите и, по силата на навика, оправя полата си преди да влезе в спалнята.)

БРИНДСЛИ: (Отново с ръка на слушалката.) Каръл?… Скъпа?… (Доволен, че я няма; нахвърля се на телефона със снижен глас.) Клия! Какво правиш тук? Мислех, че си във Финландия… Но теб те нямаше едва шест седмици… От къде се обаждаш?… От летището?… Ами не, тази вечер няма да може… Ужасно съм зает, страхувам се, че няма да мога да се измъкна… Работа…

КАРЪЛ: (Провиква се от вратата на спалнята.) Там няма нищо, освен мръсните ти чорапи, нали ти казах.

БРИНДСЛИ: (отвръща й.) Ами, виж по другите чекмеджета… (Става, докато говори и се обръща така, че кабелът са увива около краката му.)

(Каръл се връща да търси.)

(Тихо и бързо, по телефона.) Виж, сега не мога да говоря. Може ли да ти се обадя утре? Къде ще бъдеш? Виж, Клия, казах ти вече — не. Не тази вечер. Знам, че е съвсем наблизо. Не е там работата. Не, не можеш да наминеш. Виж, нещата се промениха. През изминалия месец станаха някои работи…

КАРЪЛ: (излиза.) Нищо не виждам, Брин, моля те!…

БРИНДСЛИ: Клия, трябва да вървя… Виж, не мога да го обсъждам по телефона… Дали има общо с кое?… Да, разбира се, че има… Искам да кажа, че не можеш да очакваш, че нещата са се замразили, докато те няма, нали?

КАРЪЛ: (излиза от спалнята.) Нищо няма тук. Никакъв кибрит ли нямаме?

БРИНДСЛИ: О, стига си хленчила! (По телефона.) Не, не ти. Ще ти се обадя утре. Дочуване. (Трясва слушалката, но не успява да улучи телефона, така че удря слушалката в масата. После трябва да се освободи от кабела. Бриндсли вече започва да изглежда обезпокоен.)

КАРЪЛ: (слизайки.) Кой беше?

БРИНДСЛИ: Един приятел. Намери ли жичките?

КАРЪЛ: Нищо не мога да намеря така. Непременно ни трябва кибрит!

БРИНДСЛИ: Ще опитам в кръчмата. Може и свещи да имат.

(Отгоре се носят кратки писъци. Това е паникьосаната г-ца Фърнивъл, която слиза пипнешком.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (квичи.) Помощ! Помощ!… Моля, има ли някой, помощ!

БРИНДСЛИ: (извиква.) Вие ли сте, г-це Фърнивъл?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Г-н Милър?

БРИНДСЛИ: Да?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Г-н Милър!

БРИНДСЛИ: Да!

(Тя влиза пипнешком. Бриндсли отива да я посрещне, но за малко се разминава с нея.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ох, слава Богу, че сте тук! Така се уплаших!

БРИНДСЛИ: Защо? И при вас ли изгасна?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Да!

БРИНДСЛИ: Сигурно е авария… (Той напипва ръката й и я води до стола отпред вляво.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Съмнявам се. Уличните лампи отпред светят. Видях ги от площадката.

БРИНДСЛИ: Тогава е главният бушон на къщата.

КАРЪЛ: Къде е той?

(Г-ца Фърнивъл зяпва от непознатия глас.)

БРИНДСЛИ: В мазето е. Таблото е пломбирано. Не е разрешено на никого да го пипа, освен на хората от електроснабдяването.

КАРЪЛ: Какво ще правим?

БРИНДСЛИ: Ще ги повикаме… Бързо!

КАРЪЛ: Дали ще дойдат по това време?