Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 43

24

Фавни — божества, подобни на бога Пан, изобразявани като космати човеци с рога на главата и кози копита.

25

Силени — горски духове, полубогове с конски крака. Смятани за много умни, надарени със способността да гадаят бъдещето, добри музиканти, но вечно пияни.

26

„Ево! Ево!“ — Възторжен, ликуващ вик на участниците в Дионисиевите тържества (вакханалиите), нещо подобно на нашето „Ура!“

27

„…и под трона Му свита…“ — Тук очевидно „Му“ не се отнася за Прометей, както досега, а за Демогоргон, при когото двете сестри отиват.

28

„… след туй дошъл Сатурн и Времето, таз завистлива сянка…“ — Сатурн е римската версия на Кронос (за царуването на Кронос виж забележката в началото). В изграждането на своята митология елините са отъждествявали (дори и езиково) Кронос е Хронос (Времето). Според тях едва с царството на Кронос се е появила временната страна на съществуванието. Всъщност и легендата за Кронос, който изяжда децата си, символизира самото Време, безпощаден разрушител на всичко живо.

29

Непенте — легендарно растение, за което древните гърци са вярвали, че от него се получава успокояващо лекарство за всички болки. В ботаниката така се нарича едно индийско растение. Шели очевидно го употребява в първия смисъл.

30

„…Нереидите разказват…“ — Една от династиите морски божества произлиза от стария Нерей, който е имал щастлив брак с нимфата Дорида, дъщеря на Океан. От този брак се раждат петдесет млади нимфи-красавици, наречени нереиди.

31

„…брега егейски, по-късно назован със твойто име…“ — Става дума за малоазийския бряг, който гърците са наричали първоначално Азия.

32

„Аз странно чудо сътворих, детето съдбовно — ужаса на цялата земя…“ — Юпитер говори за Демогоргон

33

„Налей ни, Ганимед…“ — Ганимед е бил млад и красив юноша, когото Зевс харесва. Превъплъщавайки се на орел, той го грабва от планината Ида, отнася го в небесата и го прави виночерпец на боговете.

34

…„Тетида, светъл лъч на Вечността…“ — Тетида е била красива морска богиня. Юпитер се увлича от красотата й, дори смята да я вземе за жена. Тъкмо в тази връзка е била тайната за опасността, която го е застрашавала и която знаел само Прометей. Ако се осъществял този брак, от него щял да се роди син, който да погуби Юпитер. В класическия вариант Прометей най-сетне издава тайната, помирява се с Юпитер, последният се отказва от Тетида и решава да я омъжи за смъртен. Шели коренно преустройва традицията. Тук Тетида, която въплъщава плътската, нечиста любов (като контраст на Азия), все пак става съпруга на Юпитер и действително пророчеството на Прометей се сбъдва — тази страст ражда Демогоргон, великата неизбежна съдба, която събаря дори и своя баща, Юпитер.