Читать «Захир» онлайн - страница 39

— А как рекламират събитието? — питам аз.

— Нямам представа. Ако знаех, щях да помоля същия човек да рекламира и ресторанта ми.

И за да не остане у мен и сянка на съмнение, понеже все пак не знае кой съм, добавя:

— Гарантирам ви, че не е секта. Артисти са.

Вратата на салона е отворена и насъбралото се множество започва да влиза, като преди това всеки оставя по пет евро в една кошница. Вътре, върху импровизирана сцена, безразлични към всичко наоколо, са застанали две момчета и две момичета, облечени в бели поли. силно набрани и колосани така, че да описват огромни окръжности около телата им. Освен четиримата забелязвам по-възрастен мъж с там-там в ръце, а също и една жена с огромно бронзово дайре; всеки път, когато тя разклаща инструмента си, се чува звук, наподобяващ дъжд от метални капки.

Единият от двамата младежи е Михаил. Няма нищо общо с момчето, с което се срещнах онази вечер на раздаването на автографи. Погледът му, фиксиран в някаква точка в празното пространство, блести по особен начин.

Хората заемат намиращите се в салона столове. Момчета и момичета, облечени така, че ако ги срещна на улицата, ще ги взема за наркомани, употребяващи силна дрога. Президенти на фирми и чиновници на средна възраст с жените си. Две-три деца, около десетгодишни, вероятно доведени от родителите си. Неколцина старци, на които никак не им е било лесно да дойдат, като се има предвид, че най-близката спирка на метрото е на около пет пресечки оттук.

Пият, пушат, разговарят на висок глас, сякаш на сцената няма никой. Постепенно разговорите стават все по-шумни, чуват се смехове, цари весело, празнично настроение. Каква ти секта! Освен ако не е някакво братство на пушачите. Оглеждам се неспокойно, опитвайки се да открия Естер във всяка от присъстващите жени, но всеки път, когато се доближавам, виждам, че не е тя — понякога се оказва дори, че не съществува ни най-малка външна прилика със съпругата ми. (Защо не мога да свикна да казвам „бившата ми съпруга“?)

Питам една добре облечена жена какво е това. На нея обаче май не й се отговаря — поглежда ме, сякаш съм новак, на който тепърва трябва да бъдат разкрити тайните на живота.

— Истории за любов — отговаря тя. — Истории и енергия. Истории и енергия.

По-добре да не настоявам, въпреки че жената изглежда съвсем нормална. Чудя се дали да не попитам някой друг, но решавам, че е по-добре да си мълча — след малко сам ще разбера. Някакъв господин, седнал близо до мен, ме поглежда и се усмихва.

— Чел съм книгите ви. И знам, разбира се, защо сте тук.

Изплашвам се: нима той знае за връзката на Михаил с жена ми — пак трябва да се поправя, — връзката между един от актьорите на сцената и бившата ми жена?