Читать «Вещицата от Портобело» онлайн - страница 93

Следователно аз мога да „видя“ какво се е случило, макар че не съм била там. Душата на Атина, която следва звуците на музиката, и тялото й, което се движи в съвсем друга посока. След известно време душата й се е отделила от тялото, отворило се е празно пространство и най-накрая Майката е успяла да проникне.

По-точно казано — появила се е искра от Майката. Древна, но с младежки вид. Мъдра, но не всезнаеща. Необикновена, но не самонадеяна. Възприятието се е променило и тя е започнала да вижда същите неща, които е забелязала още като дете — паралелните светове край нас. В този момент успяваме да различим не само физическото тяло, но и човешките емоции. Казват, че котките притежават същата сила и аз вярвам в това.

Между материалния и духовния свят съществува нещо като мантия, която се мени по цвят, плътност и светлина и която мистиците наричат „аура“. Оттук нататък нещата стават лесни. Аурата говори за това какво се случва. Ако аз бях там, тя щеше да види около тялото ми виолетов цвят с жълти петна. Това означава, че ми предстои да извървя още дълъг път и че мисията ми на тази земя още не е изпълнена.

Редом с аурата на хората се явяват и някои прозрачни видове — наричаме ги „призраци“. Както в случая с момичето. Впрочем този е единственият случай, в който съдбата е трябвало да бъде променена. Почти съм сигурна, че въпросната актриса, още преди да попита, е знаела, че майка й е до нея. Единствената изненада е била историята с чантата.

Преди неритмичния танц всички са се чувствали застрашени. Защо? Защото всеки от нас е свикнал да прави нещата „както трябва“. Никой не обича да греши, особено когато ясно го осъзнава. Включително самата Атина — надали й е било лесно да предложи нещо противно на онова, което харесва.

Щастлива съм, че в този момент Майката е спечелила битката. Един мъж е бил спасен от рак, друг е приел своята сексуалност, трети е престанал да взема приспивателни. И само защото Атина е нарушила ритъма. Натиснала е спирачките на кола, движеща се с висока скорост, и е разрушила всичко.

Да се върна към моята плетка. Използвах метода известно време, докато не се научих да извиквам това присъствие без разни трикове. Вече го познавах и бях свикнала с него. С Атина се е случило същото — след като веднъж разберем къде са Портите на възприемането, става лесно да ги отваряме и затваряме, стига да свикнем с това „странно“ поведение.

И трябва да добавя — плетките ми ставаха все подобри и по-бързи, а Атина започна да танцува по-ритмично и да влага повече душа, откакто се престраши да премине тези граници.

Андреа Маккейн, актриса

Историята се разпространи като пожар. Следващия понеделник, когато за театъра е почивен ден, домът на Атина се напълни. Всички бяхме довели наши приятели. Тя повтори същото, застави ни да танцуваме без ритъм, сякаш колективната енергия й беше необходима, за да се срещне с Агия София. Детето отново присъстваше и аз се вгледах в него. Щом седна на канапето, музиката спря и трансът започна.