Читать «Вещицата от Портобело» онлайн - страница 31

Внимателно предприех следващата стъпка. Не е за препоръчване да плашим човека, преди да ни разкрие нужната тайна. По-добре е да се съгласяваме с всичко, което иска.

— Ще се опитам да придвижа молбата ви до шефовете на банката. За късмет ще се срещна с тях в Барселона и тъкмо затова ви повиках. Правилно ли ще е да кажа, че работата ни се е подобрила, откакто, да речем, хората започнаха да се разбират по-добре с вас?

— Да речем… да разбират по-добре самите себе си.

— Да. Но това го предизвикахте вие. Прав ли съм?

— Знаете, че сте прав.

— Да сте чели някаква книга по мениджмънт, която не ми е попадала?

— Не чета такива неща. Но ми се иска да ми обещаете, че наистина ще уважите молбата ми.

Сетих се за приятеля й от Скотланд Ярд. Ако обещая и не изпълня обещанието си, дали ще си отмъсти? Дали пък той не я е научил на някакви техники, с които да постига невероятни резултати?

— Мога да ви разкажа абсолютно всичко, дори и да не изпълните обещанието си. Но не зная дали ще даде резултат, ако не постъпите както ще ви науча.

— Става дума за въпросната „техника на подмладяването“, нали?

— Точно за нея.

— Значи не е достатъчно да се познава само на теория, така ли?

— Може би. Тя е стигнала до оня, който ми я преподаде, благодарение на няколко листа хартия.

Зарадвах се, че не ми се налага да вземам решения, които са отвъд способностите и принципите ми. Но, да си призная, аз също бях лично заинтригуван от тази история, защото чувствах необходимост от възстановяване на потенциала си. Обещах да направя всичко възможно и Атина започна надълго и нашироко да ми разказва за някакъв езотеричен танц в търсене на Върха (или Оста, не мога да се сетя точно). Докато говореше, аз се опитвах да приведа в рационален вид халюцинациите й. Един час не стигна, затова я помолих да дойде отново на другия ден и заедно подготвихме доклада, който трябваше да изнеса пред ръководството на банката. В определен момент от разговора ни тя каза с усмивка:

— Не се притеснявайте да напишете нещата както си ги говорим. Мисля, че дори ръководството на една банка се състои от хора като нас, от плът и кръв, които навярно ще се заинтригуват от нетрадиционните методи.

Атина дълбоко се заблуждаваше. В Англия традициите винаги са били по-силни от новостите. Но какво ми струваше да рискувам мъничко, стига това да не застрашаваше работата ми? Тъй като тази история ми се струваше абсурдна, трябваше да я обобщя и да я поднеса на достъпен език. Това щеше да е достатъчно.

Преди да прочета доклада си в Барселона, пяла сутрин си повтарях, че „моят“ подход дава резултати и това е, което ни интересува. Прочетох някои помагала и открих, че за да се представи нова идея, която да получи максимално добър отзвук, трябва да се провокира разговор сред аудиторията, та първото нещо, което направих пред ръководството в луксозния хотел, беше да цитирам свети Павел: