Читать «Край река Пиедра седнах и заплаках» онлайн - страница 51

— Също като историята със Света Богородица — казах аз. — Явила се е на учените мъже от Ватикана и на една невежа селянка.

— Светът има една душа и идва момент, в който тази душа се проявява във всичко и във всички едновременно.

— Женска душа.

Той се засмя, а аз така и не разбрах какво означаваше този смях.

— Между другото, догмата за Непорочното зачатие не е била дело единствено на Ватикана — каза той. — Осем милиона души са се подписали в петиция до папата, в която са настоявали за нейното признаване. Дошли са подписи от всички краища на света. Историята се разчула.

— Тази ли е първата стъпка, отче?

— Към какво?

— Към това Света Богородица да бъде смятана за превъплъщение на женското лице на Бога. В края на краищата, вече сме приели, че Исус въплъщава Неговото мъжко лице.

— Какво искаш да кажеш?

— Колко време ще е необходимо, за да възприемем една Света Троица, в която да се появи и жената? Светата Троица на Светия Дух, Майката и Сина?

— Хайде да тръгваме — каза той. — Много е студено, за да продължаваме да стоим тук.

— Преди малко сандалите ми ти направиха впечатление — каза той.

— Но вие наистина ли четете мислите на хората?

Не ми отговори.

— Ще ти разкажа част от историята на създаването на нашия религиозен орден — започна той. — Наричаме се боси кармелити. Сандалите са част от правилата, наложени от света Тереза Авилска: щом си в състояние да владееш тялото си, значи си способен да владееш и духа си.

Тереза била красиво момиче, изпратено от баща си в манастир, за да получи по-добро възпитание. Един ден, както се разхождала по коридора, започнала да разговаря с Исус. Отдала се напълно на дълбокия екстаз, в който често изпадала, и за кратко време животът й напълно се променил. След като разбрала, че кармелитските манастири са се превърнали в нещо като брачни агенции, решила да основе орден, който да следва изконните заповеди на Христос и на Ордена на кармелитките.

Наложило се света Тереза да се пребори не само със самата себе си, но и с двете най-могъщи институции на времето — църквата и държавата. Въпреки това не се отказала, убедена, че трябва да изпълни мисията си.

Един ден, когато започнала да губи дух, в къщата, където живеела, се появила някаква жена в дрипи. Искала непременно да говори с монахинята. Хазаинът предложил на жената милостиня, но тя отказала, заявявайки, че няма да си тръгне, докато не говори с Тереза.

Три дни чакала пред къщата, без да яде и пие. Монахинята накрая склонила да я приеме.

„Недей! — казал й хазаинът. — Тя е луда.“

„Ако слушам хората, накрая ще повярвам, че лудата съм аз — отвърнала монахинята. — Може би лудостта на тази жена е като моята: да чува разпнатия Христос.“

— Нима наистина света Тереза е разговаряла с Христос?

— Да. Но да се върнем към моя разказ. И тъй, жената била приета от монахинята. Казала, че името й е Мария Исусова Иепес и че е от Гранада. Била послушница при кармелитките, когато й се явила Светата Дева и поискала от нея да основе манастир съгласно старите правила на ордена.