Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 26

И Петрус ми преподаде УПРАЖНЕНИЕТО ПО ЖЕСТОКОСТ.

— Едно време за тази цел са ползвали златна карфица — каза той. — В наши дни нещата са се променили, както се променят гледките по Пътя на Сантяго.

Петрус имаше право. Гледана отдолу, равнината пред мен приличаше на поредица от хълмове.

— Помисли си за нещо жестоко, което си извършил към себе си, и направи упражнението.

За нищо не можах да се сетя.

— Винаги е така. Успяваме да сме щедри към себе си единствено в малкото моменти, когато се нуждаем от суровост.

Внезапно си спомних, че се бях нарекъл идиот, защото изкачих с толкова мъка Възвишението на прошката, при положение, че ония туристи се бяха възползвали от лесния път. Знаех, че не е вярно, че съм жесток към себе си — туристите търсеха слънце, а аз търсех своя меч. Не съм идиот, а се бях почувствал като такъв. Забих с все сила нокътя на показалеца в основата на нокътя на палеца. Усетих болка и докато се съсредоточавах върху нея, чувството, че съм идиот, изчезна.

УПРАЖНЕНИЕТО ПО ЖЕСТОКОСТ

Винаги когато мисъл, смятана вредна за самия теб, мине през главата ти — ревност, самосъжаление, любовна мъка, завист, омраза и т.н., — направи следното:

Забий нокътя на показалеца си в основата на нокътя на палеца. Нека болката бъде силна. Съсредоточи се върху нея — тя отразява във физически аспект страданието, което изпитваш в духовно отношение. Намали натиска единствено, когато мисълта излезе от главата ти.

Повтаряй го колкото е необходимо, дори да е много често. Докато мисълта те напусне. Тя ще се връща при теб все по-рядко, а накрая ще изчезне напълно. Стига да не преставаш да забиваш нокът всеки път, когато се връща.

Споделих с Петрус какво съм изпитал и той се засмя, без да каже нищо.

Същата нощ се настанихме в уютен хотел. Намираше се в градчето, чиято църква бях съзрял отдалеч. След вечеря решихме да се поразходим из улиците, за да улесним храносмилането си.

— От всички начини, които човек е измислил, за да си вреди, най-лошият е чрез любовта. Вечно страдаме заради някого, който не ни обича, заради някого, който ни е изоставил или който не иска да ни остави. Ако сме сами, страдаме, защото никой не ни обича, ако сме женени, превръщаме брака в робство. Ужас! — добави той в лошо настроение.

Стигнахме до малък площад, където се намираше църквата, която бях съзрял. Беше малка, без разни велики архитектурни приумици. Камбанарията й се извисяваше в небето. Опитах се отново да видя ангела, но нищо не се получи.

Петрус се взря в кръста. Мислех, че вижда ангела, но, изглежда, не беше така, защото ми каза следното:

— Когато Синът Божи слязъл на земята, той донесъл любовта. Но тъй като човечеството схващало любовта единствено като страдание и саможертва, накрая го раз-пнали. Ако това не беше се случило, никой нямаше да повярва в неговата любов, защото всички били свикнали постоянно да страдат от страстите си.