Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 104

Едно заблудено агне се качи горе и застана между мен и кръста. Погледна ме малко уплашено. Дълго наблюдавах притьмнялото небе, кръста и бялото агне в основата му. И тогава върху мен се стовари цялата умора от времето, прекарано в изпитания, битки, уроци и път. В стомаха ми се появи ужасна болка, която се заизкачва към гърлото, докато накрая се превърна в хлипове без сълзи пред онова агне и онзи кръст. Кръст, който не се налагаше да изправям, защото се извисяваше пред мен непоклатим, устоял на времето, самотен и огромен. Показваше съдбата, която човек е отредил не на Господ, а на самия себе си. Уроците от Пътя на Сантяго нахлуха в главата ми, докато ридаех пред самотното агне.

— Господи — казах аз, най-сетне възвърнал способността си да се моля. — Аз не съм прикован към този кръст, а и теб не виждам на него. Този кръст е празен и такъв трябва да остане завинаги, тъй като времето за смърт вече е минало и сега един Бог се възражда вътре в мен. Този кръст е символизирал безграничната сила на човека, прикован и намерил смъртта, която всички притежаваме. Сега тази сила се ражда за живот, светът е спасен и аз мога да сътворя неговите чудеса. Понеже извървях Пътя на обикновените хора и открих там Твоята тайна. Ти също си извървял Пътя на обикновените хора. Дойде, за да ни покажеш всичко, на което сме способни, но което сме отказали да приемем. Показа ни, че силата и славата са достъпни за всекиго. Ала това внезапно осъзнаване на нашите способности ни дойде в повече. Ние те разпнахме, защото сме неблагодарни към Сина Божи, но то бе, защото се страхувахме да приемем собствените си заложби. Ние те разпнахме от страх да не се превърнем в богове. С времето и традицията ти отново се превърна в някакво далечно божество, а ние отново поехме по пътя си на хора.

Не е грях да си щастлив. Няколко упражнения и остър слух са достатъчни, за да може човек да постигне и най-невъзможните си мечти. Заради моята гордост от познанието Ти ме накара да извървя Пътя, по който всеки може да мине, и да открия това, което всички разбират, ако обърнат малко повече внимание на живота. Накара ме да осъзная, че търсенето на щастието е лично и не е пример, който може да бъде даден другиму. Преди да намеря меча си, трябваше да открия неговата тайна, а тя се оказа толкова проста — трябваше само да зная какво ще правя с него. С него и с щастието, което ще ми донесе.

Извървях толкова километри, за да разбера нещата, които вече знам, които всички знаем, но които ни е трудно да приемем. Има ли нещо по-трудно за човека, Господи, от това да узнае, че може да притежава сила? Болката, която изпитвам в момента в гърдите си и която ме кара да ридая и плаши агнето, съществува откакто свят светува. Малцина са поели бремето на собствения си триумф. Повечето са се отказали от мечтите си, когато те са станали възможни. Отказали са се да водят Справедливата битка, защото не са знаели какво да правят със собственото си щастие. Твърде привързани са били към нещата от битието. Както аз исках да намеря меча си, без да зная какво да правя с него.