Читать «Дневникът на Бриджет Джоунс» онлайн - страница 11
Хелън Филдинг
КЛИЙВ
Тъкмо се чувствах смачкана, когато Даниел мина покрай мен заедно със Саймън от „Маркетинг“ и метна дяволски секси поглед към полата ми с една приповдигната вежда. Обожавам прелестните компютърни съобщения. Трябва да поработя над правописа си. Все пак съм завършила английска филология.
5,45 сутринта. Такава приятност! Компютърни съобщения относно присъственост или не на полата продължиха маниакално през целия следобед. Не допускам уважаваният ми шеф да е свършил работа за пет пари. Невероятен сценарий, тъй като Пърпетуа (подвърховно началство), съзнаваше, че пиша съобщения, и беше бясна от това, но фактът, че ги разменях с върховното началство, ми вдъхваше противоречиви чувства кому дължа вярност. Последното съобщение гласеше:
СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС
ЖЕЛАЯ ДА ИЗПРАТЯ ЦВЕТЯ ПРЕЗ УИКЕНДА НА БОЛЕДУВАЩАТА ПОЛА. АКО ОБИЧАТЕ ДА МИ ОСИГУРИТЕ ДОМАШЕН КОНТАКТ ТЪЙ КАТО НЕ МОГА ДА СЕ ОСЛАНЯМ НА ПРАВОПИСА НА ДЖОУНС ЗА ДА ТЪРСЯ ДОСИЕТО В КОМПЮТЪРА.
КЛИЙВ
Ура! Ура! Даниел Клийвър иска телефона ми. Аз съм невероятна! Аз съм неустоима! Секс богиня! Ура!
58 кг (мн. добре, ама какъв е шибаният смисъл?), алкохолни единици 2 (отл.), цигари 7, калории 3100 (кофти).
2 ч. следобед. О, Господи, защо съм толкоз грозна? Направо не мога да повярвам как убедих самата себе си, че ще си освободя целия уикенд, за да работя, а всъщност бях в постоянна готовност за среща с Даниел. Ама че гнус. Прахосах два дни в психопатично намусено взиране в телефона и в ядене на какво ли не. Защо не ми се обади? Защо? Какво ми има? Защо ще ми иска номера, щом като няма да се обажда, а ако е щял да се обади, все пак щеше да го стори през уикенда. Трябва повече да се взра в себе си. Ще попитам Джуд за подходяща литература за самоподпомагане, евентуално на основата на някоя източна религия.
8 ч. вечерта. Телефонна тревога, но се оказа просто Том, колкото да ме пита има ли телефонен напредък. Том, който започна неласкаво да нарича самия себе си „обратна кранта“, беше най-сладуресто загрижен във връзка с кризата Даниел. Според Том хомосексуалистите и неомъжените жени, прехвърлили трийсетте, ги свързва естествена връзка: и едните, и другите са свикнали да са разочарование за родителите си и да са неудачници в очите на обществото. Той ми уйдисваше на акъла, докато му навивах безкрай за грозотата си и кризата, изживявана в тази връзка, предизвикана, както му заявих, първо от скапания Марк Дарси и сетне от дваж по-скапания Даниел, при което той каза и — признавам — никак не ме утеши:
— Марк Дарси? Това да не е знаменитият адвокат, онзи по правата на човека? Хмм. Както и да е. Къде останаха моите човешки права да не се разхождам наоколо с тежък махмурлук от грозотата си?
11 вечерта. Твърде, твърде е късно вече за каквото и да било обаждане на Даниел. Мн. съм тъжна и травмирана.
58 кг, алкохолни единици 4, цигари 29, 770 калории (мн. д., но на каква цена?).
Кошмарен ден в службата. Цяла сутрин дебнах вратата за Даниел: нищо. Към 11,45 сериозно се разтревожих. Да вдигна ли тревога?
