Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 43

„Надявам се, че най-сетне са останали доволни“, оплака се един от съседите.

„Осъдителна проява на егоизъм“, коментира друг.

Ако разполагаше с автомат, Лутър би изтичал навън и би изпразнил по един пълнител във всяка къща.

А понеже нямаше дори пушка, той дълго седя със свит стомах, като се опитваше да си внуши, че и това ще мине. Оставаха четири дни до заминаването, а когато се върнеха, Скрежковците щяха да са прибрани, лампичките и елхите също. Една по една щяха да завалят сметки и извлечения от кредитни карти и може би тогава всички тези чудесни съседи щяха да проявят повече разбиране.

Той разлисти вестника, но умът му бе другаде. Накрая събра кураж, стисна зъби и отиде да съобщи лошата новина на жена си.

— Ужасно е точно това да ти поднесат на събуждане — рече Нора, като се опита да хване на фокус снимката във вестника. Разтърка очи, сетне примижа.

— Смахнатият Шийл е позволил на фотографа да се покатери на покрива у тях — обясни Лутър.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен. Виж снимката.

Тя наистина се опитваше. Най-сетне хвана на фокус бележката и я прочете. Изразът „осъдителна проява на егоизъм“ я накара да ахне.

— Това кой го е казал? — попита.

— Или Шийл, или Фромайър. Откъде да знам. Отивам в банята.

— Как смеят! — възкликна Нора, все още загледана в снимката.

А така, мойто момиче, каза си Лутър. Ядосай се. Изправи гръб. Остават някакви си четири дни — няма да се предаваме я.

Същата вечер, след като хапнаха и се опитаха да се разсеят с телевизия, Лутър реши да излезе на разходка. Облече се дебело, на врата си уви вълнен шал; температурата навън беше под нулата, май се канеше да завали сняг. Двамата с Нора бяха едни от първите, закупили къща на Хемлок, и той за нищо на света нямаше да се крие в своя дом. Това беше неговата улица, неговият квартал, неговото обкръжение. Много скоро този епизод щеше да бъде забравен.

Лутър тръгна с тромава крачка, пъхнал ръце надълбоко в джобовете, вдишвайки ободрителния студен въздух.

Стигна до пресечката при Мос Пойнт, преди Спайк Фромайър да надуши следата и да го настигне със своя скейтборд.

— Здравейте, мистър Кранк — рече той и спря.

— Здравей, Спайк.

— Какво ви води насам?

— Просто излязох да се поразходя.

— Да се порадвате на коледната украса?

— Естествено. А ти защо си навън?

— Просто наглеждам улицата — отвърна Спайк, после се озърна, сякаш вражеското нападение бе неизбежно.

— Какво ще ти донесе Дядо Коледа?

Момчето се усмихна, позамисли се.

— Не съм съвсем сигурен, но трябва да е нова електронна игра, стик за хокей и комплект барабани.

— Доста голяма ще да е торбата.

— Е, аз вече не вярвам в Дядо Коледа. Майк обаче е само на пет, заради него се преструваме.

— Разбирам.

— Време е да вървя. Весела Коледа.

— Весела и на теб, Спайк — отвърна Лутър, изричайки забраненото пожелание за пръв и последен път тази година. Спайк се изгуби по Хемлок — без съмнение бързаше към къщи да докладва на баща си, че мистър Кранк е напуснал дома си и вилнее по тротоара.