Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 14

Джон Гришам

Тази сцена накара Лутър да се усмихне. Тя затвърждаваше увереността в собственото му мъдро решение, караше го да се гордее, че си е наумил да махне с ръка на цялата дандания.

Той продължи нататък, важно-важно изпълвайки дробове с хладен въздух, щастлив от мисълта, че за пръв път в живота си пропуска плашещия ритуал по подреждането на елхата. Две къщи по-нататък отново спря да погледа как кланът Фромайър атакува близо триметров смърч. Мистър Фромайър имаше две момчета от предишния си брак. Мисис Фромайър бе довела и три свои, после си родиха още едно — това правеше общо шест, най-голямото от които не бе навършило дванайсет. Цялата тази дружина окачваше играчки и гирлянди. Всеки декември Лутър неизменно чуваше коментара на някоя от съседките колко ужасно изглеждала елхата на Фромайър. Сякаш много го интересуваше.

Ужасна или не, сега те се забавляваха чудесно с окачването на сложните елементи от украсата. Фромайър се занимаваше с научна работа в университета; 110 000 печелел годишно, твърдяха слуховете, но с тия шест деца май не му оставаха пари за друго освен за най-необходимото. Тази елха щеше да бъде изхвърлена последна в квартала.

Лутър се завъртя кръгом и тръгна към къщи. В хола на семейство Бекър Нед седеше на канапето, притиснал плик с лед на рамото си, а Джуд се суетеше край него и назидателно размахваше пръст. Стълбата беше на земята, подложена на щателен оглед от страна на тъщата. Каквато и да бе причината за падането, без съмнение вината щеше да се стовари върху горкия Нед.

Страхотно, рече си Лутър. А сега ще трябва поне четири месеца да слушам подробности около поредната болежка. Като си помислиш, Нед Бекър и по-рано беше падал от тая стълба, преди пет-шест години май. Беше се блъснал в дървото и го беше съборил. Изпочупил беше любимите играчки на Джуд, пазени с години. Тя му се сърди цяла вечност.

Ама че лудост, рече си Лутър.

* * *

Нора и двете й приятелки едва успяха да си намерят маса в своето любимо кафене, доскоро бензиностанция, където все още се продаваше бензин, но предлагаха и сандвичи собствено производство, и кафе с мляко по три долара чашката. Както винаги по обяд и сега имаше навалица, а дългите опашки като че ли привличаха още повече хора.