Читать «Мъжете са от Марс, жените — от Венера (Психология на отношенията между мъжа и жената)» онлайн - страница 142
Джон Грей
Правех всичко, което можех, за да й доставя удоволствие и да я направя щастлива, докато вътрешно бях недоволен, че ме отблъсква. В края на втората седмица отидох и й купих красива нощница. Занесох я вкъщи и вечерта й я дадох. Тя отвори кутията и бе приятно изненадана Помолих я да я облече. Тя каза, че няма настроение.
В този момент се предадох. Просто забравих за секса. Посветих се на работата си и се отказах от него. Смятах, че съм постъпил добре, като съм потиснал чувството си на недоволство. След около две седмици обаче, когато се върнах от работа, тя бе приготвила романтична вечеря и бе облякла нощницата, която й бях купил. В дневната цареше полумрак на фона на тиха музика.
Можете да си представите моята реакция. Изведнъж почувствах силен прилив на неприязън. Помислих си: „Страдаш вече четири седмици.“ И внезапно избликна цялото ми недоволство, което бях потискал през тези седмици. След като поговорихме, разбрах, че готовността й да ми даде това, което исках, бе освободила старото ми недоволство.
Когато двойките внезапно почувстват неприязън
Започнах да срещам това явление в много други ситуации. Наблюдавах го и по време на консултации в моята практика. Когато най-накрая единият партньор проявяваше желание за положителна промяна, другият внезапно ставаше безразличен и равнодушен.
Щом Бил прояви готовност да даде на Мери това, което тя искаше, нейната реакция бе: „Е, вече е твърде късно“ или „И какво от това?“
Многократно съм давал консултации на двойки, женени повече от двадесет години. Техните деца отдавна се пораснали и вече са напуснали дома им. И изведнъж жената иска развод. Мъжът се събужда и разбира, че иска да се промени и има нужда от помощ. Но когато започва да се променя и да й дава любовта, която е търсила в продължение на двадесет години, тя реагира с хладна неприязън.
Тя като че ли иска той да страда двадесет години като нея. За щастие не е така. Ако те продължат да споделят чувствата си и той разбере, че е била пренебрегвана, тя постепенно става по-възприемчива към промените у него. Може да се случи и обратното — мъжът иска да си отиде, а жената иска да се промени, но той се противи.
Кризата на растящите очаквания
Други примери за забавена реакция срещаме в обществения живот. В социологията това се нарича криза на растящите очаквания. Така се случи през 60-те години, по времето на администрацията на Джонсън. За първи път малцинствата в САЩ получиха повече права от когато и да било преди. Резултатът бе експанзивни изблици на гняв, бунтове и насилие. Всички потиснати расистки чувства изведнъж намериха отдушник.
Това е друг пример за бликване на болезнени чувства. Когато малцинствата почувстваха растяща подкрепа, у тях се надигнаха чувствата на недоволство и гняв.
