Читать «Среща» онлайн - страница 2

— Съжалявам, сър — отвърна сервитьорът, — но не можем да поднесем на момчето втора чаша.

— Знаете ли, че имам една новина за вас — продължи баща ми. — Много интересна новина. Да не мислите, че това е единственият ресторант в Ню Йорк. На съседния ъгъл току-що са открили нов ресторант. Хайде, Чарли.

Той плати сметката и аз отново го последвах в друг ресторант. Тук сервитьорите носеха розови сака като ловджии. На стените висяха много конни принадлежности. Разположихме се и баща ми пак се развика:

— Магистре на хрътките! Викач или нещо подобно! Ние искаме една прощална чаша. Главно два бибсън гийфийтър.

— Два бибсън гийфийтър? — попита усмихнат сервитьорът.

— Ти много добре знаеш какво искам — каза ядосано баща ми. — Искам два бийфийтър гибсън, и по-пъргаво. Нещата са се променили в добрата стара Англия. Така казва моят приятел херцогът.

— Тук не е Англия — каза сервитьорът.

— Не спорете с мене — каза баща ми. — Правете, каквото ви казват. Да видим как е Англия с коктейлите!

— Просто исках да знаете къде се намирате — отговори сервитьорът.

— Ако има нещо, което не мога да понасям — каза баща ми, — това са нахалните слуги. Да вървим, Чарли.

Четвъртият ресторант се оказа италиански.

— Бонджорно — започна баща ми. — Пер фаворе, посиамо авере дуе коктейл американи, форти, форти. Молто джин, поко вермут.

— Не разбирам италиански — каза сервитьорът.

— Я не се преструвайте — каза баща ми. — Разбирате и аз много добре знам, че разбирате. Волиамо дуе коктейл американи. Субито.

Сервитьорът се отдалечи и прошепна нещо на шефа, който дойде до нашата маса и каза:

— Съжалявам, сър, но тази маса е заета.

— Добре — каза баща ми. — Намерете ни друга.

— Всички маси са заети — каза шефът.

— Ясно — каза баща ми. — Не желаете да бъдем ваши клиенти. Така ли? Тогава вървете по дяволите. Вада ал’инферно. Тук не е за нас, Чарли.

— Време е за влака — казах аз.

— Съжалявам, сине — каза баща ми. — Ужасно съжалявам.

Той ме прегърна и притисна до себе си.

— Ще те заведа до гарата. Ех, защо нямаше време да отидем до моя клуб!

— Нищо, татко — казах аз.

— Ще ти купя вестник — каза той. — Ще ти купя вестник, да четеш във влака.

Той отиде до вестникарската будка и каза:

— Любезни господине, бъдете така добър да ме ощастливите с един от вашите мръсни, нищо неструващи десетцентови следобедни вестници…

Продавачът му обърна гръб и се загледа в корицата на едно списание.

— Нима е голямо благоволение, любезни господине — продължи баща ми, — да ви помоля да ми продадете един от вашите отвратителни образци на жълтата преса?

— Трябва да вървя, татко — казах аз. — Закъснявам.

— Почакай само секунда, сине — каза той. — Почакай само секунда. Сега ще му дам да се разбере на този приятел.

— Сбогом, татко — извиках аз и заслизах по стълбите към влака. Това беше последният път, когато видях баща си.

Информация за текста

John Cheever

Reunion, 1962

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010

Издание:

Джон Чийвър. Крадецът от Шейди Хил

Народна култура, София, 1981

Редактор: Христо Кънев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15704]