Читать «Геометрия на любовта» онлайн - страница 7

Един равнобедрен триъгълник отне жилото на забележката й, но нямаше следа и от останалите градове, които трябваше да се появят. Той се прибра в спалното купе самотен и уплашен. Зарови лице в ръцете си и когато отново погледна ясно, видя светлините на прелезите и малките градчета, но към тях не бе прилагал геометрията си.

Може би седмица по-късно Малори се разболя. Секретарката — тя се бе върнала от Капри — го намери в безсъзнание на пода в кантората. Повика „Бърза помощ“. Оперираха го и го поставиха в списъка на критично болните. Едва десет дни след операцията можеше да приема посетители. Разбира се, първа дойде Матилда. Беше загубил двайсет и пет сантиметра от червата си и на двете ръце имаше системи.

— Но ти изглеждаш чудесно — възкликна Матилда и шокът и изумлението й бързо се смениха с израз на разсеяност. — И такава приятна стая. Тия жълти стени. Ако трябва да боледуваш, най-добре е да си болен в Ню Йорк. Помниш ли в каква ужасна провинциална болница се родиха децата?

Не седна на стола, а на прозореца. В същото време той си каза, че любовта никога не може да смекчи болката.

— Вкъщи всичко е наред. Май че на никого не липсваш.

Той боледуваше за първи път сериозно, затова не можеше да разбере доколко тя е лишена от добродетелите на медицинска сестра. Матилда негодуваше срещу факта, че е болен, но той мислеше, че негодуванието й е просто неумел израз на любов. Тя не беше способна да се прикрива, затова и сега не можеше да прикрие, че намира болестта му за проява на егоизъм.

— Ти си щастлив — каза тя. — Искам да кажа, щастлив си, че това се случи в Ню Йорк. Имаш най-добрите лекари, най-добрите сестри, това е сигурно една от най-добрите болници в света. Наистина няма за какво да се безпокоиш. За тебе се прави всичко. И на мене ми се иска поне веднъж да полежа седмица-две и да се грижат за мене.

Говореше неговата Матилда, любимата му Матилда, без да прикрива грубия си нрав и вечния си егоизъм, които никаква сила на любовта не можеше да обуздае или да смекчи. Това беше самата тя и на него му харесваше липсата на сантименталност, с която Матилда идваше при него. Една сестра влезе с купичка бистър бульон върху поднос. Тя сложи салфетка под брадата му и се приготви да го храни, защото той не можеше да движи ръцете си.

— О, дайте на мене, дайте на мене — каза Матилда. — Това е най-малкото, което бих сторила за него.

Ето първия й намек, че жълтите стени не са успели да я предпазят от една трагична сцена. Матилда взе купичката и лъжицата от сестрата.

— Ах, колко хубаво мирише — каза тя. — Иска ми се аз да изям бульона. Казват, че болничната храна е ужасна, но това място, изглежда, е изключение.

Тя поднесе лъжицата към устните му и тогава, без да ще, разсипа купата със супа върху гърдите му и завивките.

Позвъни за сестрата и отчаяно се залови да търка едно петно на роклята си. Когато сестрата започна своята дълга и сложна работа около смяната на чаршафите, Матилда погледна часовника си и видя, че е време да си тръгва.

— Ще намина утре пак — каза тя. — Ще зарадвам децата с това, че изглеждаш добре.