Читать «Твоята магия» онлайн - страница 20

— Защо не ни каза, Джорджи? — каза той с нежен укор в гласа.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита Уорън.

— Нищо — настоя Джорджина.

Но Томас не падаше по-долу от Антъни, макар и по свой собствен начин. Той спокойно обясни:

— Тя ще ражда.

— Ами, разбира се, че тя ще…

— Сега, Уорън — уточни Томас и се обърна към сестра си. — Защо не си в леглото, Джорджи?

— Мили боже — включи се Джеймз със силна въздишка. — Първото разумно нещо, което чувам от един Андерсън.

Тогава се случи онова, което трябваше да се случи — всички братя започнаха да се карат на Джорджина един през друг, а Антъни, както се и очакваше, стоеше отстрани и се смееше.

Най-сетне Джорджина избухна.

— Дявол да го вземе, няма ли всички вие да ме оставите аз да родя това бебе, когато му дойде времето? Пусни ме, Уорън!

Но Уорън, който я беше вдигнал на ръце и вече я носеше към вратата, не бе нейния съпруг, та да се съобразява с желанията й. Той продължи да върви, без да й отговаря, и Джорджина разбра, че няма смисъл да казва каквото й да било.

Джеймз тръгна незабавно по петите на Уорън и Ейми, като знаеше специалните чувства, които изпитваше чичо й към този именно Андерсън, се уплаши, че на стълбите може да се разрази истинска битка. Затова тя скочи от креслото, пресрещна го и бързо каза:

— Има ли значение как леля ще стигне до стаята, при положение, че най-важното е да стигне до там?

Джеймз дори не я погледна, но все пак обясни:

— Нямах намерение да го спирам, скъпо момиче, но той е единственият от братята й, на когото не може да се разчита да се погрижи за удобното й настаняване в леглото. Като нищо ще я напердаши с колана си за наказание за нейното своеволие.

След като така успешно бяха й затворили устата. Ейми наистина пожела чичо й да не бе казвал това. Надяваше се думите му да са предизвикани от неприязънта, която изпитваше към Уорън, а не да отговарят на истината. Нима този мъж смяташе, че боят е начинът да се справиш със своеволието? Е, Ейми не беше своеволна, наистина не беше. Пердах? Глупави, глупави чувства — да се спрат точно на този брат. Защо не на Дрю, който веднага бе забелязал, че тя вече е достатъчно голяма и при това хубава? Ейми можеше да се справи с любимките във всяко пристанище. Не стига дето знаеше, че Уорън се отнася с жените единствено с ледено безразличие, ами сега и това!

На втория етаж на къщата, Джеймз се спря на прага на господарската спалня, която Уорън бе открил безпогрешно и без помощта на Джорджина, за да види как братът трупа възглавници под гърба на своята сестра и нежно подгъва завивките около тялото й. По дяволите, наистина му се искаше тези двамата да не се обичаха толкова много. Това щеше да му попречи да се разправи с омразния Андерсън така, както желаеше.

На всичко отгоре в същия миг се чу и равният глас на Уорън, който сега беше дрезгаво нежен:

— Не се сърди, Джорджи. Не можеш да се забавляваш в момент като този.

Джорджина обаче все още беше в кисело настроение.

— Това, което вашите тъпи глави не могат да проумеят, е, че цялата тази процедура ще трае часове и че аз бих предпочела да не прекарвам всичките тези часове в някаква си гореща, задушна стая — лято е, ако не си забелязал — без нищо друго за правене, освен да се гърча от болка.