Читать «Твоята магия» онлайн - страница 17

Ейми не си беше и помисляла, че отговорът му може да бъде друг; Джорджина, изглежда, също, защото се усмихна и се наведе да целуне съпруга си. Тогава на вратата отново се почука.

— Сигурно подкрепленията пристигат — каза Ейми.

— Аха! — обади се Джеймз с облекчение. — Шарлот ще те прати в леглото, Джордж, ще видиш, че ще го направи.

— Шарлот е родила двама сина и три дъщери, Джеймз, така че отлично ще ме разбере. И ако не престанеш да опяваш за това легло, ще родя бебето ей-тук, в салона, ще видиш, че ще го направя.

Ейми излезе от стаята с усмивка на уста. Според Джорджина чичо Джеймз бе понесъл съвсем леко цялата бременност. Кой би си помислил, че ще рухне така точно накрая? Може би трябваше да извика и Антъни, макар че той и без това сигурно щеше да пристигне с Рослин. В деня, когато се раждаше Джудит, той бе отнесъл доста подигравки от Джеймз за налудничавото си поведение, така че трябваше да дойде, за да провери как ще се държи брат му при същите обстоятелства.

Но когато отвори вратата, на прага не стоеше никой от нейното семейство. Бяха петимата братя на Джорджина и, както се и очакваше, Ейми отново онемя.

ГЛАВА ПЕТА

— Е, здравей. — На вратата беше почукал Дрю Андерсън и тъкмо той стоеше пред Ейми и й се усмихваше лъчезарно. — Ейми, нали така беше? Не, почакай, трябва да си лейди Ейми, нали баща ти е пер или нещо такова. Дерек ми каза, че старият крал го е удостоил с титлата преди години заради някаква услуга, която му бил направил. Правилно ли съм запомнил?

Ейми бе удивена, че той въобще си я спомня, затова само измърмори:

— Един финансов съвет: щом става въпрос за пари — всичко, до което се докосне баща ми, се превръща в злато.

Тя подозираше, че е наследила това качество от него; ето защо никога не се обзалагаше със семейството и приятелите си — с нейните безпогрешни инстинкти, Ейми рядко губеше.

— Дано всички да имаме такъв късмет — продължи Дрю и докато черните му очи бавно се местеха нагоре-надолу по фигурата на Ейми, добави със задоволство: — Но я се погледни — сега си съвсем пораснала и хубава като картина.

Неговите ласкателства можеха да смутят или объркат всяко младо момиче, но не и Ейми. В края на краищата, нали именно този бе братът, който имаше любима във всяко пристанище и ни най-малко не трябваше да се взема на сериозно — така беше й казвала Джорджина. Но точно сега Дрю превръщаше Ейми в център на внимание, включително на неговото внимание, а тя не си бе представяла, че срещата им ще протече по този начин.

Погледът й се спря за миг на нейния избраник, но единственото, което видя у него, бе нетърпение. И наистина, само след секунда той каза грубо:

— За бога, Дрю, бъди така добър да си припомниш, че не си сам и да запазиш своите ласкателства за случаите, когато си.

— Добра идея, Дрю — включи се и Бойд, само за да добави сухо: — След като вече сме тук, искам да видя Джорджи.

Верен на себе си, Дрю ни най-малко не изглеждаше разкаян. Ейми обаче определено бе притеснена, когато се сети какъв бе поводът за това посещение и че тя стои и им прегражда пътя. И, което беше най-лошото, неговото раздразнение спрямо Дрю се прехвърляше и върху нея, ако се съдеше по намръщения поглед, който й отправи. Не беше честно. Но Ейми все пак реши да премълчи ироничната забележка за тяхното „навременно“ пристигане и да не им обяснява, че визитата им няма да трае много дълго, понеже сестра им съвсем скоро ще трябва да се оттегли в стаята си, за да роди.