Читать «Твоята магия» онлайн - страница 151

В момента Уорън беше твърде изпълнен с недоверие, за да се ядоса.

— Бебето е било част от това?

— Да. Това, което Стивън щеше да каже, ако ти се бе опитал да предявиш претенции към детето, беше вярно в по-голямата си част. Аз спях с него. Настояваше за това, не защото ме харесваше или нещо подобно, а за да е сигурен, че ще забременея. Виждаш ли, той не се интересуваше чие ще е детето. Важното бе ти да смяташ, че е твое.

— Кой беше бащата?

Тя сви рамене с безразличие.

— Честно казано, не знам. То нямаше да остане при мен — това също беше част от сделката — така че се опитах да не се привързвам към него.

— Стивън ли го уби?

Тя беше изненадана.

— Това ли си мислеше? Не. Това е най-забавното. Той наистина обичаше това момче. В действителност беше съсипан, когато се случи нещастието.

— Сигурно.

Тя се намръщи.

— Ти му позволи да спечели, нали? Ти позволи всичко да стане, както той го беше планирал.

— Като че ли можех да направя нещо друго, като знаеш какъв наивен глупак бях.

— Имам предвид сега. Да не би да не виждам, че още си много огорчен? Защо просто не загърбиш всичко това и не го забравиш? Не знаеш ли, че единствената причина, поради която стояхме женени толкова дълго, бе защото той смяташе, че още ме обичаш? Бяхме се споразумели да получа развод само след няколко години, но мисълта, че нашият брак изцежда няколко капки кръв повече от сърцето ти, го караше непрекъснато да отлага. Най-накрая все пак получих развод, но само поради факта, че ти отсъстваше достатъчно дълго, за да може да злорадства над нещастието ти.

— Значи си останала свързана с него по-дълго, отколкото си искала? Мислиш ли, че ми пука?

— Може би ще искаш да узнаеш, че никога не съм се интересувала от него, а и той чувстваше същото спрямо мен през всичките тези години.

— Значи има справедливост, в края на краищата?

— А може би ще искаш да узнаеш и това, че той се отегчи от последния си план и че обмисля нов.

— Наистина ли мислиш, че ще направя същата грешка втори път?

— Не, просто си помислих, че трябва да го знаеш — не всичко е свършило, що се отнася до Стивън. Виждаш ли, той наистина те мрази. Често съм се питала дали е съвсем наред да изпада в такива гневни пристъпи заради някакви си обиди и сбивания, станали в детството му — дребни неща, конто не означават нищо. Но той наистина е обезумял от ярост, защото тези произшествия от детинството са го опозорили пред баща му и защото баща му му се подигравал и го унижавал, когато се е оставял да го победиш.Той мразеше също и баща си, но никога не си го призна. Мисля, че смесваше образа му с твоя. Беше лесно да мрази теб. Не трябваше да се чувства виновен за това.

— Стивън да върви по дяволите, но ти… ти трябваше да ми кажеш, че се продаваш за пари, Мариан. Вероятно щях да мога да ти предложа не по-ниска цена от неговата.