Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 11
Джоана Линдзи
— Не. Виж, затова искам вуйчо Тони най-напред да пише на вуйчо Джейсън. Ако го направя аз и той настои да остана тук, какво ще правя? А ако те се присмеят на писмото на Тони, ще зная, че този план няма да мине. Ще ми остане възможността да измисля нещо друго.
— Е, сигурна съм, че довечера ще видиш лорд Антъни на бала.
— Не. Той ненавижда баловете. Дори да умира, няма да отиде на бал — даже заради мен. Каква досада! Сигурно това ще трябва да почака до утре. — Мег се намръщи и погледна настрани. — Какво има? Знаеш нещо и не си ми го казала! — Реджи настояваше за отговор.
Мег сви рамене.
— Само… само че лорд Антъни вероятно е заминал сутринта и няма да се върне до три-четири дена. Но ти можеш да почакаш дотогава.
— Кой ти каза, че заминава?
— Чух случайно лорд Едуард да казва на жена си, че маркизът пратил да го повикат. Пак ще го мъмрят за някаква пакост.
— Не! — извика Реджи отчаяно. — Ти не мислиш, че вече е заминал, нали?
— Не, не мисля. — Мег се ухили. — Този хаймана няма да хукне презглава, за да се изправи пред по-големия си брат. Сигурна съм, че ще отлага пътуването колкото може по-дълго.
— Тогава трябва да го видя тази вечер. Великолепно. Той може да убеди вуйчо Джейсън лично. Така ще е по-добре, отколкото с писмо.
— Но ти не можеш да отидеш у лорд Антъни сега — възрази Мег. — Вече е почти време да тръгваш за бала.
— Тогава облечи ми бързо роклята. Тони живее само на няколко преки оттук. Ще взема каретата и ще се върна преди братовчедите да се приготвят за тръгване.
Когато Реджи изтича по стълбата след няколко минути, другите вече бяха готови и я чакаха. Това беше неприятно, но не и страшно. Щом влезе в гостната, тя се усмихна бегло за поздрав на всички и дръпна най-големия си братовчед настрана.
— Маршъл, много, ужасно ми е неприятно, че трябва да те моля за това, но бих искала да взема каретата за няколко минути, преди да тръгнем.
— Какво?!
Тя шепнеше, но неговото възклицание обърна всички погледи към тях. Реджи въздъхна.
— Честна дума, Маршъл, няма нужда да се държиш като че ли съм ти поискала живота.
Маршъл, тутакси осъзнал, че ги наблюдават и ужасен от това, че за миг си е изтървал нервите, възвърна цялото си достойнство и каза с най-разумния възможен тон:
— Вече те чакахме десет минути. Да не би да искаш да чакаме още?
До ушите й стигнаха гневните възклицания на другите трима, но Реджи не удостои даже с поглед братовчедите си.
— Маршъл, ако не беше важно, не бих те молила. Няма да се забавя повече от половин час… е, не повече от час, сигурна съм! Трябва да видя вуйчо Антъни.
— Не, не, не! — отсече Даяна, без да повиши глас. — Как можеш да искаш това, без да си помислила, Реджи? Изобщо не ти прилича. Ще закъснеем заради теб! Вече трябва да тръгваме!
— Глупости! — отговори Реджи. — Не искате да разцъфнете там първи, нали?
— Но не искаме да пристигнем там и последни — включи се свадливо Клер. — Балът ще започне след половин час. Имаме време точно колкото да стигнем дотам. Какво толкова е станало, че трябва непременно да видиш вуйчо Антъни тъкмо сега?