Читать «Кид» онлайн - страница 29
Джоан Джонсън
— Довършете го! — каза Ранкин.
Анабет наблюдаваше с ужасен поглед как Водораслото и Уиски изстреляха още два куршум в Буут. Ясно беше от неговите стонове и по начина, по който тялото му се отпусна, че това бяха смъртоносни рани.
Това предупреждение прозвуча в главата на Буут и то никога не бе изречено, защото мускулите на пълното му с куршуми тяло се отпуснаха и изпънаха на земята.
Анабет отстъпи назад и се скри зад бараката. Стомахът й се свиваше в спазми. Буут беше мъртъв! И тя не можа да направи нищо, за да го спаси.
Свлече се на земята и прегърна коленете скрита от храстите в основата на бараката. Може би, ако не беше дошла тук, чичо й още щеше да е жив! Тя отклони вниманието му с появяването си момент преди Уат Ранкин да го застреля в гръб. Може би, ако вниманието му бе останало концентрирано върху Ранкин…
Но Анабет знаеше дълбоко в себе си, че Буут нямаше шанс срещу Ранкин. Не съществуваше защита срещу този тип жълтокоремести помияри, които застрелваха човека в гърба.
Може би, в този първоначален момент, ако тя беше извадила пистолета си, можеше да помогне на Буут със стрелба да си пробие път. Но шокът и страхът я бяха сковали, докато стана твърде късно. Докато разумът й каза, че само щяха да я убият, ако се опиташе да му помогне.
Анабет почувства как едно ридание се надига в гърлото й и тя го потисна. Ако издадеше само един-единствен звук, бандитите със сигурност щяха да я открият. Тя притисна лице към коленете си и притаи дъх. Молеше се те да не открият присъствието й.
— Хей! Той не носи колана със златото — извика Змията.
— Виж в торбите на седлото му — каза Ранкин.
— Тук има съвсем малко, сеньор — каза Солано, връчвайки торбите на Ранкин.
— Какво по дяволите е това?
Анабет чу възмущението и объркването на бандитите в ужасните им викове, когато те разбраха, че Буут е донесъл със себе си само една нищожна част от златото.
— Трябва да намерим Кид — каза Ранкин. — Той знае къде е златото.
„Но аз не знам!“ — осъзна Анабет.
— Ние не знаем къде да търсим Кид — призна Уиски. — Буут отнесе тайната на онази долина със себе си в гроба.
Ранкин изруга отново.
— Тогава трябва да се пръснем и да я търсим. Даже ако не успеем да открием долината, Детето ще трябва да се появи рано или късно. И когато това стане, ние ще го чакаме.
Анабет се сви в толкова малко пространство в колкото можа, когато бандитите препуснаха конете си покрай нея. Тя изчака няколко минути преди да застави треперещите си крака да се изправят и още няколко минути, преди да може отиде при чичо си.
Буут лежеше на верандата в локва кръв. Тя закри устата си с длан, за да потисне гаденето, което отново се надигаше. Клекна до него, уплашена да го докосне, защото той бе ранен на толкова много места.
— Буут.
Анабет беше толкова сигурна, че чичо мъртъв, че възкликна, когато очите му се отвориха.
