Читать «Защото е там» онлайн - страница 4

Пиъри прочисти гърлото си един-два пъти, после попита колебливо:

— Наистина… наистина ли съм загубил хъса си?

Амундсен го погледна предпазливо.

— Да кажем, че просто не си същия Робърт Пиъри, когото познавах на Земята.

— По дяволите!

Амундсен се ухили.

— Но все още говориш като него.

— Но не поддържам имиджа с действия, нали? — Пиъри седна и започна да навлича панталоните си. — Прав си, страхувам се да изследвам зад завоя.

Амундсен поклати глава.

— Казах това за да те влудя.

— Добре, успя. Вероятно, защото е вярно.

Тишината продължи около половин минута, докато Пиъри свърши да се облича. Най-накрая Амундсен попита:

— И така, какво смяташ да правиш?

Пиъри сви рамене.

— Да отида на Южния полюс с теб, предполагам.

Лицето на Амундсен светна като на малко момче.

— Наистина ли?

— Да, наистина. Както ти толкова деликатно ми изтъкна снощи, нямам какво друго да правя.

Греса се появи на отворената врата, като носеше граалите.

— Какво беше това, някакъв вид мъжки ритуал за сближаване? — попита тя.

— Ъ? — казаха двамата.

Тя постави граалите върху изплетената от ракита маса до стената срещу вратата.

— Мъжките йети също правеха така. Те си знаеха и кътните зъби от съвместното съжителство през цялата зима в една пещера, така че едни се сбиват като луди, а на следващия ден продължават да ловуват заедно, все едно нищо не се е случило. Никога не съм разбирала това.

Амундсен се засмя.

— Предполагам, че това е някакъв вид примитивен ритуал. Кучетата също го правят.

Пиъри не му обърна внимание и отвори граала си.

— Ха, наденица и яйца. Запазете наденицата. Можем да направим пресована пастърма с нея.

— Пресована пастърма? — попита Греса.

— Изсушено месо и тлъстина — обясни Пиъри.

— Високоенергична храна за пътуване и се съхранява добре. Може да се снабдим с нея, докато строим въздушния си кораб и останалото оборудване.

Амундсен и Греса казаха:

— Въздушен кораб?

Пиъри ги погледна, сякаш и двамата бяха идиоти.

— Разбира се, че ще пътуваме по въздуха. Никакви трудности по пътя ни напред-назад нагоре по Реката за следващите стотина години. Може да направим малък дирижабъл и да стигнем за два месеца.

Амундсен се измъкна от леглото и започна да се облича.

— От колко време премисляш това? — попита той.

— От три часа тази сутрин — отговори Пиъри. — Хайде да вървим. Времето тече, а имаме да вършим много работа днес.

Местейки поглед от Пиъри към Греса, Амундсен вдигна вежди, сякаш питаше: „Какво съм направил“, но се усмихваше.

Веднъж след като се бе запалил, Пиъри вече не можеше да се спре. През следващите няколко месеца се превърна в работеща хала, като се научи да прави пресована пастърма и от риба и от храната, осигурена от граалите, проектираше и шиеше облеклото за полюса, използвайки груб плат, изработен от някакъв местен вариант на растението памук и конструираше въздушния кораб от чревната обвивка и плавателния мехур на човекоядната риба-дракон, уловена в Реката. Той и Амундсен много си схождат в педантичното си внимание към детайла, тъй като всеки един от тях бе научил колко ценна е предварителната подготовка по време на експедициите на Земята.