Читать «За изкуството да вземаш решение» онлайн

Джеръм К. Джеръм

За изкуството да вземаш решение

— Е, кой от двата ще ме посъветваш да взема, мила? Нали разбираш, с червения няма да мога да нося лилавата си шапка.

— Тогава защо не вземеш сивия?

— Да, да, мисля, че сивият ще ми върши повече работа.

— Материята е чудесна.

— Да, и самият цвят е чудесен. Нали разбираш какво искам да кажа, мила? Не е обикновено сиво. Въпреки че сивият цвят винаги си е малко безличен.

— Е, да, но е спокоен.

— Спокоен е, разбира се, но червеният е така топъл. Червеният те кара да чувствуваш топлина дори когато не ти е топло. Нали ме разбираш, мила?

— В такъв случай вземи червения. И той ти отива.

— Наистина ли мислиш, че ми отива?

— Да, разбира се, особено когато страните ти имат цвят.

— Ето това му е недостатъкът на червеното. Не, мисля, че сивото е все пак по-безопасно.

— Значи, смятате да вземете от сивия, госпожо?

— Да, струва ми се, че така ще е най-добре, нали, мила?

— Аз самата много го харесвам.

— Материята изглежда здрава. Ще го гарнирам с … О, не сте го отрязали още, нали?

— Тъкмо се канех, госпожо.

— Почакайте за миг. Искам да хвърля още един поглед на червеното. Знаеш ли, мила, изведнъж ми дойде на ум колко ще му отива кожа от чинчила на това червено.

— Да, ще му върви.

— А както знаеш, аз имам кожа от чинчила.

— Тогава вземи червеното. Защо не?

— Защото трябва да мисля и за шапката.

— Нямаш ли друга освен лилавата, която би могла да носиш с него?

— Не, никаква, пък тази така добре ще подхожда на сивото. Да, мисля, че ще взема сивото. Един много приличен и неутрален цвят.

— Четиринадесет ярда ли казахте, госпожо?

— Да, четиринадесет ще ми бъдат предостатъчни, защото ще го комбинирам с … Една минута, моля. Знаеш ли, мила, ако взема сивия, тогава няма да има какво да нося с черния жакет.

— Но той върви и със сиво.

— Не особено, не толкова добре, колкото с червено.

— В такъв случай ще взема от червеното. Виждам, че и ти го харесваш.

— Не, лично аз предпочитам сивото, но човек трябва да се съобразява с толкова много неща… Господи боже, верен ли ви е часовникът?

— Не, госпожо, с десет минути е назад. Ние винаги държим часовника си малко назад.

— А в дванадесет и четвърт трябваше да бъдем при мадам Дженъуей. Колко време отнема това пазаруване. В колко тръгнахме?

— Струва ми се, около единадесет.

— Не, в десет и половина, сега си спомням. Нали се бяхме уговорили, че ще тръгнем в девет и половина. Вече два часа сме тук.

— А не сме направили още нищо.

— Буквално нищо, а аз имах намерение да свърша толкова много работи. На всяка цена трябва да отида при мадам Дженъуей. В тебе ли ми е портмонето? Чакай, чакай, у мене е.

— Е, реши ли най-после кое ще вземеш, червеното или сивото?

— Да ти кажа право, и аз вече не знам. Преди минута уж бях решила, а сега всичко ми излезе от ума. Да, да, спомням си, червеното. Да, червеното ще взема. Не, впрочем не червеното, а сивото.

— Но накрая ти се спря на червеното, не помниш ли, мила?

— О, да, наистина, права си. Ето защо не обичам да пазарувам. Понякога така се обърквам.

— Решавате да вземете от червения плат, така ли, госпожо?