Читать «Джентълмени и привидения» онлайн - страница 3

На вас непременно ще ви разкажат за някакъв младеж, който веднъж на Коледа гостувал в имението на свои приятели и точно в нощта срещу Коледа го настаняват в западното крило на дома. И, значи, посред нощ вратата на стаята му тихо се отваря и някой — най-често лейди по нощница — бавно приближава към него и сяда на края на леглото. Младият човек мисли, че това е, най-вероятно, някаква гостенка или далечна роднина на хазяите и че тя, страдайки от безсъница и самота, се е отбила при него да си побъбрят, макар че по-рано той май не я е срещал. Младежът и не подозира, че това е привидение: толкова е простодушен. Обаче тя даже не прави опит да го заговори и когато той пак поглежда към мястото, където току-що е седяла — забелязва, че нея вече я няма там!

На следващата сутрин, на закуската, младият човек излага пред събралите се тези обстоятелства и разпитва всяка от присъстващите дами не е ли възможно някоя от тях да е била нощната посетителка. Но всички дами го уверяват, че не са били те; а домакинът, ужасно бледен, го умолява да не говори повече на тази тема, което се струва на младежа необикновено странна молба.

След закуската домакинът отвежда младия човек в ъгъла и му обяснява, че през нощта е видял призрака на една лейди, която е била убита в същото легло — или която сама е убила там някого си — какъв именно вариант ще бъде използван няма значение: привидение може да станеш или ако убиеш някого, или ако самият тебе някой те убие — изобщо, както ти харесва. Може би привидението убиец е по-популярно, но от друга страна за убития е по-лесно да плаши хората: той може да им показва своите рани и да издава стонове.

И още се разказва за госта скептик. Впрочем, в истории от този род винаги е забъркан гост. Привидението не цени особено своите роднини, той предпочета да окаже внимание на гостенина, който, изслушвайки вечерта преди Коледа страшния разказ на домакина, почва да се смее и да твърди, че изобщо не вярва в духове и че тази нощ, ако му позволят, е готов да прекара в същата тази стая, където според думите на разказвача, се явява привидението.

Всички го разубеждават, настояват да се откаже от от тази необмислена постъпка, но той упорства в своето безразсъдство, качва се в Жълтата стая (или в какъвто и да било там друг цвят) с леко сърце и със свещ в ръка, пожелава на всички лека нощ и затваря вратата.

На следващата сутрин се оказва, че за една нощ той е побелял съвършено.

Той никому не говори какво е видял — то би било твърде ужасно.

Разказват също за храбрия гост, който вижда привидение и знае, че това е привидение, и следи как то се появява в стаята и после си отива през стената, след което, доколкото става ясно, че привидението не възнамерява да се върне и, следователно по-нататъшното бодърстване става безсмислено, гостът заспива.

Той никому не разправя, че е видял привидение, за да не плаши хората без нужда — някои много се вълнуват, когато слушат за привидения — но решава да изчака следващата нощ и да провери дали то ще се появи пак.