Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 207

По време на процеса на Бухалтер и неговите двама лейтенанти бяха взети извънредни мерки за сигурност. Туркъс беше предупреден, че синдикатът е мобилизирал трима елитни убийци да ликвидират свидетелите дори в залата на съда, ако се окаже възможно. Но беше сигурно, че други убийци се навъртаха около тях. Туркъс поиска група от петдесет специално подбрани детективи да засили обичайния кортеж на тримата подсъдими. Те бяха ангажирали за своята защита истински щаб от специално подбрани най-добри адвокати-криминалисти и бивши съдии, най-добрите оратори и, разбира се, Сам Лейбовиц.

Общо за цялата защита синдикатът изплати хонорари най-малко за четвърт милион долара. Защитниците не получаваха напразно тези пари. Знаейки, че каузата на техните зловещи клиенти е абсолютно загубена, те проведоха без затруднения операция по нескончаемо протакане. Бяха необходими осем дни, за да приемат да започне избора на съдебни заседатели, след което отхвърлиха двеста и петдесет кандидатури, и бяха необходими пет седмици, за да се изберат съдебните заседатели. Други битки по процедурните формалности забавиха започването на същинската част на процеса до 21 ноември. Към тази дата бяха минали вече десет дни от изхвърлянето през прозореца на ключовия свидетел Ейб Релис.

Изчезването му не спаси обвиняемите, натопени от другите доносници и най-вече от Макс Рубен, стар приятел на Розен, изхвърлен също със сила от Бухалтер и подложен на непрекъснат терор, защото беше станал неволен съучастник в екзекуцията на бившия притежател на камиони. Без съмнение той никога не би посмял да говори, след като беше мълчал в продължение на месеци, ако неговият страшен главатар не бе допуснал фаталната грешка да се опита да му затвори устата завинаги. На 1 октомври 1937 г. по Макс Рубен стреля насред улицата един от убийците на Бухалтер, вероятно Менди Уейс. Действието се разви на тротоара пред една болница. Това обстоятелство спаси живота на Рубен. Навременната първа помощ и незабавната трапанация на черепа помогнаха по чудо на Рубен да оживее. В продължение на осемнадесет дни той висеше между живота и смъртта и хирурзите даваха надежда едно към десет хиляди да се отърве.

От този момент, изправен на крака след продължително възстановяване, Рубен беше пазен денонощно от трима детективи, избрани измежду най-бързите стрелци, чиято предпазливост успя да осуети всички по-късни опити на убийците на Бъкси Сийгъл, натоварени от Лепке да довършат работата, започната от Менди Уейс.

Независимо от първия атентат, извършен срещу него, независимо от смъртната заплаха, която продължаваше да заплашва живота му, Рубен, парализиран от страх, много месеци се съпротивяваше на натиска на О’Дуайър и Туркъс, които се опитваха да го убедят да свидетелствува срещу Бухалтер, като му обещаваха неприкосновеност и абсолютна защита срещу всякакви нови агресивни актове.

Може би угризенията на съвестта и желанието да отмъсти за своя стар приятел, може би усетеното ледено дихание на смъртта, може би личната омраза към Бухалтер, а най-вероятно съзнанието, че след неговите разкрития големият шеф на Анонимното дружество за убийства от този момент ще бъде в невъзможност да осъществява репресии срещу него, накараха Рубен да се съюзи със закона. На процеса въпреки усилията на защитниците на Бухалтер да го дескредитират, той представи унищожителни доказателства. Той обвиняваше категорично гангстерите, че в 1937 г. са ползвали облагите от тайно споразумение на свои съучастници чак в седалището, на Върховния съд на Ню Йорк, който разследвал тяхната дейност.