Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 201

Като надгробно слово за човека, който накара синдиката да трепери, от килията на Лъки Лучиано се чу цинично и победоносно хихикане, щом научи добрата новина: „Това канарче знаеше да пее, но затова пък, за негово нещастие, не знаеше да лети!“

За О’Дуайър и Туркъс това беше страшен, непоправим удар. Окръжният прокурор подгони капитан Франк Балс, шеф на неговия екип от следователи и отговорен за безопасността на Релис и Таненбаум, да хвърли обилна светлина върху случая. За няколко часа Балс претупа следствието. Според него най-напред няма нищо ненормално в това, че Релис се е намирал сам в стаята в момента на своята гибел. Това било обичайно, за да можел да спи. Във всеки случай вратата била винаги отворена и проверките следвали всеки четвърт час, а пазачите се намирали в съседната стая. Тази версия беше категорично отхвърлена от Али Таненбаум, който беше поставен при същия режим на задържане, както Релис. Според него никога затворниците не са били оставяни сами за секунда, дори когато са спели или са задоволявали естествените си нужди. Следствието на Балс приключи с тъжно и изключително просто заключение: Релис е искал да се измъкне, за да извади от скривалището си 100 000 долара и да ги предаде на жена си. Няколко секунди по-късно полицаите откриват трупа. Аутопсията не показва никакви следи от отрова или наркотици, но по-късно, в 1961 г., беше доказано пред комисията Кефовер, че Релис, който никога не е пиел, междувременно е бил погълнал голямо количество алкохол. Ако е бил в пълно съзнание в момента на падането, как ще обясним, че Релис не е извикал, нито някой го е чул да пъшка?

Той е навързал чаршафите от леглото, за да си направи въже, с надеждата по този начин да достигне долния етаж, но „въжето“ се скъсва и той пада върху покрива на третия етаж. При това положение можем само да се учудваме, че не са взети никакви предпазни мерки за блокиране или за поставяне на решетки върху прозореца на толкова важния затворник, непрекъснато заплашван да бъде ликвидиран. И при това положение да се претендира, че същият този затворник е поискал да се измъкне, той, който нямаше да може да направи и десет крачки навън, без да бъде веднага застрелян, и който знае, че където и да се скрие, синдикатът ще преобърне небето и земята, за да го намери и накаже за назидание за неговото предателство, такава претенция е чиста глупост. Освен това достатъчно беше Изчанчения да разкаже на Рози къде се намира скритият капитал по време на някоя от техните срещи. Пред лицето на всеобщото възмущение, което неговите заключения единодушно повдигнаха в печата и сред обществеността, капитан Балс реши да опита още по-смехотворна хипотеза.

„Както е известно, Ейб Релис беше веселяк, винаги готов да изиграе някоя шега на своите пазачи. Една от най-любимите му шеги се състояла в това, да се спусне през прозореца на петия етаж в стаята, която се намира под неговата, за да изненада и унижи охраната с вик: «Куку! Аз съм тук…» Според Балс сутринта на 12 ноември Изчанчения е повторил още веднъж играта. Но този път шегата се обърнала на зле!“