Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 163

Жан-Мишел Шарлие

— Лъки, този път има нещо съвсем непредвидено. Релис се е предал на Бъртън Туркъс и Уил О’Дуайър ми каза, че за много народ това е краят. Този долен мръсник пее така, както досега никое канарче не е пяло. (Предател, издайник, този, който се поставя в услуга. — Бел. авт.) Дори ти в тая „клетка“ не си вече в безопасност. Ще трябва да си впрегнеш сивото вещество и да мислиш за това, само за това. Аз ще дойда да те видя и ще действуваме според твоите указания.

Костело остави Лучиано, измъчван от нерадостни мисли. От този момент нататък той му съобщаваше редовно до кой куплет беше стигнала песента на „канарчето“.

Организацията разполагаше с двама свои хора между офицерите на полицията, които държаха всекидневно в течение, за признанията на Кид Туист, наречен Изчанчения, за да знаят каква музика да засвири в контрапункт.

Защото предателството на Релис отвори в структурата на Синдиката на престъпниците такава пукнатина, че влезлият през нея вятър можеше да помете всички.

Глава осма

ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА РАЗПЕТИ ПЕТЪК

В петък, 12 март 1940 г., към 17,30 часа, на четвъртия етаж на сградата на кметството в Бруклин, в кабинета си заместник-окръжният прокурор Бъртън Туркъс, двойник на Еръл Флин, привършва подреждането на досиетата. Започват великденските празници, стаите са вече празни. Както всяка вечер Туркъс хвърля разсеян поглед върху голямата карта, закачена с кабърчета зад бюрото му. Това е план на районите, намиращи се под неговата и на окръжния прокурор О’Дуайър юрисдикция: Бруклин, Бронсвил, Източен Ню Йорк, Оутън Хил. Картата е гъсто осеяна с черни точки. Всяка една от тях обозначава мястото на убийство, извършено през последните две години от все още неизвестни лица. Те са повече от двеста. Броят им ще се удвои, ако се прибавят нападенията и тежките насилия.

Изведнъж телефонът иззвъня. Туркъс вдигна слушалката. Някаква дама в приемната настоявала енергично да се срещне с него или с О’Дуайър. Туркъс подскочи, като чу името на посетителката — Рози Релис. Заместник-окръжният прокурор нареди да я въведат незабавно. Тя беше млада и хубава жена, носеше тюрбан, а бежовото й палто с кожена яка не можеше да прикрие натежалото й от напредналата бременност тяло. Настояваше да се види лично с О’Дуайър, после изведнъж се обля в сълзи.

— Искам да спася мъжа си от електрическия стол — хълцаше тя. — Детето ни ще се роди през юни.

Нейният съпруг е Ейб Релис, наречен Кид Туист (Изчанчения), едно от най-опасните и най-цинични нищожества на Бруклин.

Ейб Релис е евреин, с ледени зелени очи, ръце като на горила, които му стигаха до коленете, с огромни длани и плоски пръсти на удушвач.

Забележително интелигентен, той започна през 1927 г. с незаконна търговия с алкохолни напитки, но сам той не вкусваше и капка. Жена му го описва като очарователен и внимателен съпруг, но той използваше безмилостно прелестите на цяла дузина проститутки. Надарен бе с изключително хладнокръвие. Един драматичен епизод го описва съвсем точно: