Читать «Мъртъв» онлайн - страница 11

— Е, сега, ако някой иска още малко, нека каже сега или замълчи!

Хор от гласове го подкани да започне с вечерята си, а Лили му донесе трите, „спасени“ специално за него, картофа.

— Много добре, а сега, скъпи дами и господа, моля за малко внимание към вечерята!

Седна тихо на масата, но не се включи в разговора, говореха за новият оперен състав, който давал представление в Кралския Театър. Мистър Бартел Д’Арчи, тенора, млад мъж с мургава кожа и тънки мустаци, величаеше контраалта, но Мис Фърлонг твърдеше, че била твърде вулгарна. Фреди Мейлинс каза, че във втората част участвал негър, който бил най-добият тенор, който бил чувал някога.

— Нима сте го слушали? — попита Д’Арчи. — Май не сте, а?

— Интересно ми е да чуя вашето мнение. Аз лично мисля, че има голям глас! — каза Фреди.

— Какво ли му коства на човек да намери наистина добрите! — каза доста фамилиарно Мистър Браун.

— А защо да няма глас, само защото е черен ли? — попита Фреди.

Никой не се осмели на отговори на въпроса. Мери Джейн обърна гръб на масата. Една от ученичките й я помоли да изсвири нещо от Мигнон. Разбира се, било забавно, но я карало да си спомни за бедната Джорджина Бърнс. Мистър Браун се сети за славните италианци, които обичали да посещават Дъблин — Тиетенс, Илма де Мурзка, Кампанини, големият требели, Гуиджини, Равели, Арамбуро. Тогава, каза той, можела да се чуе истинска музика в Дъблин. Спомнял си как цялата зала на Кралският театър била претъпкана нощ след нощ, как един път италианският тенор бил извикан четири пъти на бис за „Оставете ме да падна като войник“, как момчетата се били влюбили в някаква примадона, как я спасили от разбеснелите коне на каретата й и как я пренесли на ръце до хотела. Защо вече никой не пеел големите опери от миналото, Динора, Лукреция Борджия? Не можели вече да се намерят такива силни гласове, ето защо!

— Ами, мога да ви убедя, че има такива големи певци и в наши дни! — каза Мистър Бартел Д’Арчи.

— Къде? — попита Мистър Браун.