Читать «Грация» онлайн - страница 9

— Ами, помислете, не е ли нещо чудно фотографията! — каза МакКой.

— О, разбира се, големите умове могат да видят тези неща! — каза Пауър.

— Както казва поета „Гениалността е на крачка от лудостта!“ — каза Фогарти.

Мистър Кернан се замисли за нещо, двоумеше се. Искаше да каже нещо за препъни камъчетата и лошите страни, които протестантите изтъкваха и накрая се осмели да се обърне към Цунингам.

— Кажи ми, Мартин, не са ли някои от папите, разбира се, не сегашният и не предшественикът му, но някои от старите папи… е не точно, но … ами луди?

— О, разбира се, има лоши и сред тях… Но това е най-чудното. Нито един от тях, дори и най-големите алкохолици, дори и най-големите главорези, нито един не е проповядвал, нито една думичка от грешната доктрина. Не е ли това най-чудното?

— Е. — каза Кернан.

— Да, защото, когато папата говори в катедралата, той е непогрешим. — обясни Фогарти.

— Да! — каза Цунингам.

— О, знам за безпогрешността на папата. Спомням си, бех млад, тогава… Или какво е …

Мистър Фогарти го прекъсна. Взе бутилката и наля по още малко на всички. Мистър МакКой, виждайки, че не е достатъчно за всички, каза да не му сипват, защото не си е изпил първото, да налее по повече на останалите. Другите се съгласиха.

— За какво говореше, Том? — попита МакКой.

— За папската непогрешимост. — каза Цунингам. — Това е най-голямата издънка в историята на църквата.

— Как така, Мартин? — попита Пауър.

— На секретното събрание, знаете, на кардиналите, архиепископите и епископите имало само двама, които да гласуват против. Целият конклав, освен тези двамата гласували анонимно.

— Ха! — каза МакКой.

— Да… германският кардинал… май беше Долинг или Доулинг… или…

— Доулинг не е германец, може да сте сигурни! — засмя се Пауър.

— Ами… единият бил германският кардинал, каквото и да е било името му, а другият — Джон МакХейл.

— Какво? — извика Мистър Кернан. — Онзи Джон от Туам, ли?

— Сигурен ли си? — каза Фогарти. — Мисля, че беше някакъв италианец или американец.

— Джон от Туам, той е! — каза Цунингам.

Пи, останалите го последваха. После продължи:

— Да, така е било, всичките кардинали, епископи, архиепископи били за, само тич кучета и дяволи двамцата били против и накрая папата станал и обявил своята безпогрешност ex cathedra. В този момент, тоя същия Джон МакХейл станал и извикал с лъвски глас „Кредо!“

— Вярвам го! — каза Фогарти.

— Кредо! С това се съгласил с думите на папата.

— А какво станало с Доулинг? — попита МакКой.

— Не се съгласил и напуснал църквата.

Думите на Мистър Цунингам изградиха по-различен образ на църквата в умовете на останалите. Дълбокият му, дрезгав глас докосна душите им. Когато Мисис Кернан влезе в стаята намери една тържествена обстановка. Не наруши тишината, но седна в края на леглото.

— Веднъж срещнах Джон МакХейл и няма да го забравя до края на живота си! — каза Мистър Кернан. Обърна се към жена си за потвърждение.

— Често ти разказвам за това! Тя кимна.

— Беше на откриването на статуята на Сър Джон Грей. Едмънд Дуайър Грей произнасяше реч, а нашият човек го гледаше изпод огромните си вежди. — Мистър Кернан сви вежди като разярен бик, взря се в жена си и извика. — Боже! Никога не съм виждал такива очи. Като че ли говореха „Ще те унищожа, хлапе!“ Има очи на ястреб.