Читать «Сестрите» онлайн - страница 4

Леля почака, докато Елиза даде знак и сетне каза:

— Ах… Той отиде в един по-добър свят!

Елиза кимна в знак на съгласие. Леля прокара пръст по чашата, преди да отпие.

— Беше ли… спокоен? — пита.

— О, твърде спокоен, мадам! — каза Елиза. — Дори не разбрахме, че си отива. Прекрасна смърт, благодаря Богу!

— И всичко…

— Отец О’Рурк беше при него вторника, изповяда се, подготви го и всичко…

— Той е знаел, тогава?

— Беше почти примирен!

— Изглеждаше твърде примирен! — додаде леля.

— Това каза й жената, която извикахме, за да го умие. Каза, че изглеждал като че ли заспал, изглеждал спокоен и примирен. Никой не би си помислил, че от него би излязъл такъв красив мъртвец.

— Да, наистина! — каза леля.

Сръбна повечко от чашата си и каза:

— Ами, Мис Флинт, трябва да се радвате, че сте направили всичко възможно за него. Трябва да кажа, че бяхте твърде добри към него.

Елиза приглади края на роклята си.

— Ох, бедния Джеймс! — каза. — Бог знае, че направихме всичко, колкото и да сме бедни, той получаваше всичко, което желаеше!

Нани облегна глава на възглавницата, изглежда заспиваше.

— Скъпата ми Нани! — каза Елиза, гледайки я. — уморена е! Цялата работа, тя и аз, търсенето на жена, която да го умие, поставянето в ковчега, после уреждането на масонската служба в параклиса. Благодаря на Отец О’Рурк, не знам какво бихме правили без него. Прати цветя, двата свещника за параклиса, писа статия за „Freeman’s General“, всичките некролози и документи за гробищата и за застраховката на бедния Джеймс.

— Колко е добър! — каза леля.

Елиза затвори очи и бавно поклати глава.

— Ах, няма по-истински от старите приятели! — каза тя! — Когато всичко е казано и направено, няма приятели, на които да се довериш!

— Наистина, вярно си е! — каза леля. — И съм сигурна, че сега като дух, той няма да забрави всичкото добро, което сте сторили за него!

— Ох, бедният Джеймс! — каза Елиза. — Той не ни беше никакъв проблем! Повече няма да го чуем в къщата. Вече знам, че си е отишъл, че всичко си е отишло!

— Дори и когато всичко свърши пак ще ви липсва! — рече леля.

— Знам това! — каза Елиза. — Повече никога няма да му нося чаша бульон, нито вие, Мадам, повече никога няма да му изпращате емфие! Ох, бедният Джеймс!

Спря се, като че ли искаше да си припомни нещо от миналото и после продължи:

— Имаше нещо чудновато у него напоследък. Когато му носех супата, го намирах да лежи на стола, с моливеник на пода и с отворена уста.

Посочи към носа си и се намръщи, после продължи:

— Преди да си отиде лятото, един слънчев ден реши да отиде до къщата, в която сме родени, долу в Ириштаун, взе мен и Нани. Нае една от онези нови каляски, за които му бе казал Отец О’Рурк, било евтино за един ден от Джони Руш и тръгнахме в събота вечерта… О, горкия Джеймс, полудя!

— Бог ще се смили над душата му! — каза леля.

Елиза извади кърпичка и избърса сълзите си. После я сложи обратно в джоба си и се загледа напред в нищото, без да говори.

— Винаги е имал скрупули! — каза най-накрая тя. — Свещеническият дълг не му понасяше. И после животът му бе, може да се каже, кръстопът!