Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 136

Междувременно беше станало осем и половина и здрачът се спускаше. Той се заключи в бунгалото, запали лампата и дръпна щорите. Извади от чекмеджето кутията с пистолета и я остави на масата. Чувстваше стомаха си стегнат и му се гадеше. Беше успял до момента да запази съзнанието си незамъглено от опасения за онова, което предстоеше да се случи през следващите два часа. Но когато погледна към оръжието в дървената кутия, истината за неговото критично положение се стовари с пълна сила отгоре му. Трябваше да отиде сам на плажа, където щеше да го чака Борг. Единият от тях щеше да преживее срещата. Онзи плуваше изцяло в свои води. Беше професионален убиец. Всичко, на което Хари можеше да разчита, беше елементът на изненада и надеждата, че Борг няма да го убие, преди да се увери, че наистина е донесъл парите.

Хари си наля юнашка доза уиски, с чиято помощ успя да поуспокои разиграните си нерви. Взе вечерния вестник, който беше донесъл със себе си, и го разкъса на две части. Направи две подложки от надиплена хартия и ги натъпка в кутията. Отвори чантата и извади пачка стодоларови банкноти. Пъхна една от тях между цевта на пистолета и отвора на кутията, маскирайки дулния срез. Останалите банкноти сложи най-отгоре върху кутията и ги стегна с ластик. Отстъпи назад и критично огледа произведението си. Създаваше се впечатлението за плътно наредени стодоларови банкноти, точно както той искаше. По нищо не личеше, че вътре има пистолет. Той взе кутията и още веднъж провери дали пръстът му може да влезе през дупката на дъното и да се сгъне около спусъка.

После я постави на масата и закопча кожената чанта. Предпочиташе да я вземе със себе си, но беше решил, че ако нещо обърнеше плановете му и го убиеха, парите на бива да попадат в ръцете на Борг. Тъй като не беше сигурен дали той не продължава да наблюдава бунгалото, Хари се отказа от връщането на чантата в сейфа на рецепцията. Ако Борг го видеше, веднага щеше да разбере, че е намислил да го изиграе.

Той повдигна дюшека на леглото, бутна чантата отдолу и издърпа кувертюрата.

Време беше да тръгва. Сложи си шапката, запали цигара и излезе от бунгалото, като заключи вратата след себе си.

Качи се в колата, остави кутията на седалката до себе си и бързо подкара по Бей Шор Драйв. Мина по Ла Жюн Роуд и се насочи към първокласното шосе № 27.

Когато стигна при канала Тамаями, вече се беше стъмнило. По широкото шосе имаше интензивно движение по посока към Маями. Май беше единственият, който напускаше града, и непрекъснатото припламване на автомобилните фарове, които се носеха насреща му, го измъчваше.

Светещите стрелки на часовника показваха девет и двадесет, когато мина покрай гората, където двамата с Глори бяха спрели и където шофьорът на цистерната беше попитал за пътя до сервиза „Денбридж“.