Читать «Няма да ти се размине» онлайн - страница 133

— Естествено, че казвам истината — сърдито възрази Хари. — Давам ти честната си дума, че…

— Защо тогава изглеждаш по този начин? От какво си уплашен? Нещо ти тежи на съвестта — рече Джоан. — Личи си от цял километър. Сякаш си извършил нещо ужасно. — Тя замълча, свила юмруци. — Досещаш се в какво започвам да те подозирам, нали?

Той я зяпна с мокро от потта чело.

— Не е вярно, Джоан! Кълна се, че не е вярно!

— Значи разбираш какво имам предвид?

— Не, не разбирам! Но не съм извършил нищо лошо. Трябва да ми повярваш!

— Боя се за тебе, Хари.

— Не е нужно. Казвам ти, че не съм направил нищо лошо. Длъжна си да ми вярваш, Джоан!

— Добре. Ще ти повярвам при едно условие — отвърна тя. — Вече не мога да приема честната ти дума. Наговори ми прекалено много лъжи, за да бъде другояче… Но съм склонна да се оставя да ме убедят фактите. Ако искаш, ела с мене до Ню Орлеан, за да мога да поговоря лично с Глори и да чуя нейната версия за цялата история. Тогава ще повярвам. Но нито секунда по-рано! Ще дойдеш ли с мене в Ню Орлеан?

Хари се поколеба и колебанието му беше фатално. Джоан го наблюдаваше внимателно. Тя забеляза как очите му отбягнаха нейните, как лицето му помръкна, докато мозъкът му се напрягаше да намери изход.

Изправи се на крака.

— Добре, Хари — каза развълнувана. — Да спрем дотук. Не мисля, че ще се видим пак, във всеки случай не преди да доведеш Глори обратно в Маями. Ако си в състояние да го сториш, ще можем да продължим разговора.

Той съзнаваше, че това е краят на връзката им. Можеше да го прочете по израза на лицето й. Започна да проклина и Глори, и себе си заради гибелта на единствената любов в своя живот. Стана, смазан напълно, и прекоси след нея терасата, после заобиколи постройката на клуба и стигна до паркинга.

Джоан спря до колата и го погледна в очите.

— Вземи на връщане такси, моля те — рече тя. Хари видя, че устните й трепереха, а в очите й имаше сълзи. — Предпочитам да не си с мене по обратния път.

— Не се притеснявай — отвърна той. — Чуй, Джоан, съжалявам, че стана така. Затънал съм до гуша, но не е това, което си мислиш. Все едно, вече можеш да научиш истината. Лъгах те, защото не исках да те загубя. Но сега това е без значение, защото си давам сметка, че вече съм те загубил. Глори е мъртва. Ти го подозираше, нали?

Тя силно пребледня и Хари помисли за миг, че се кани да припадне, но си наложи да не я докосва.

— Забъркал съм се с една банда убийци — приглушено продължи той. — Сам съм си виновен и не се оправдавам. Двамата с Глори извършихме обир. Сигурно си чула за него. Аз бях оня тип, който отмъкна диамантите от самолета „Муунбийм“. Така се сдобих с петдесетте хиляди долара. Преди това нямах нито цент и такъв щях да си остана до гроба, ако не бях направил този удар. Преметнах онази сган и един от техните хора ме преследва. Той уби Глори на плажа край Колиър Сити. Сега е намислил да убие и мене. Ако имам късмет, може и да му попреча, но навярно няма да имам това щастие. Вероятно утре ще бъда мъртъв, но искам да знаеш, че те обичам. Ти си единствената жена в живота ми, която съм чувствал истински близка. Въпреки че се познаваме отскоро, броените часове, прекарани с тебе, бяха най-щастливите, които някога съм преживявал.