Читать «Прерията» онлайн - страница 4

При такива начинания хората обикновено се водят от навиците си или се поддават на желанията си. Неколцина, примамвани от многообещаващи миражи и жажда за бързо забогатяване, търсеха златни жили в тия девствени земи. Но далеч по-многобройната част от емигрантите се заселваше край бреговете на по-големите реки, задоволявайки се с богатия добив, с който тинестата крайречна почва щедро награждава дори и не толкова усърдния труженик. Така с магическа бързина се появяваха нови селища; и повечето от тия, пред чиито очи бе закупена тази пустинна територия, доживяха да видят как един суверенен щат, поделен между вече значителното си население, бе приет в лоното на националния съюз на принципа на политическото равноправие.

Събитията и сцените, описани в тази повест, се отнасят до най-ранния период на тия начинания, които дадоха толкова бърз и успешен резултат.

Беше първата година, откакто владеехме тия земи; жътвата отдавна бе прибрана и повехналите листа на разпръснатите тук-там няколко дървета вече започваха да се оцветяват с есенни багри, когато от коритото на една пресъхнала речица се измъкна керван от фургони и продължи по хълмистата равнина — или, както се казва на езика на този край, за който става дума в нашето повествование, по „вълнистата прерия“. Колите, натоварени с покъщнина и земеделски сечива, малобройното стадо от овце и крави, което се влачеше безредно в опашката на кервана, суровата външност и невъзмутимият вид на здравеняците, които крачеха бавно край кретащите впрягове — всичко показваше, че това са група преселници, тръгнали на запад да търсят Елдорадо. Но противно на обичая на хора от тоя род те бяха напуснали плодородните долини на Югоизтока и преминали — а как, това знаят само смели търсачи като тях — през падини и буйни потоци, през дълбоки тресавища и сухи степи, за да стигнат места далеч извън обичайните предели на заселените цивилизовани области. Пред тях лежаха ония широки, толкова еднообразни на вид равнини, които се простират до подножието на Скалистите планини; и много дълги и нерадостни мили бяха останали между тях и пенливите, мътни води на бързотечната Ла Плата.

Появата на такъв керван в подобно мрачно и пусто място беше още по-неочаквана, понеже околната природа предлагаше малко съблазни за алчността на търговеца и още по-малко примамки за надеждите на един обикновен заселник в нова земя.

Оскъдната трева на прерията показваше, че твърдата почва, по която колелата на фургоните трополяха леко като по утъпкан път, не се поддава на обработване; нито колите, нито добичетата оставяха отпечатък по нея — следата се запазваше само по сплъстената и изсъхнала трева, която животните пощипваха от време на време, а често и съвсем пренебрегваха като твърде кисела храна, която няма да ядеш и от глад дори.

Каква беше крайната цел на тези авантюристи? Какви тайни причини ги караха да се чувстват привидно в безопасност в такъв далечен и несигурен край, та не се забелязваше у тях нито сянка на загриженост, неувереност или тревога? С жените и децата те бяха повече от двайсет души.