Читать «Кучката» онлайн - страница 9

— Риа, къде си, по дяволите, нещастнице?

Гледката й подейства като шамар. Апартаментът беше обран, а малкото останало беше съсипано. Шокирана, тя понечи да влезе, но си представи трупа на Риа, обезобразен, някъде из целия хаос, а й хрумна, че и крадците може още да са вътре.

Полицаите се представиха отлично. Пристигнаха след час и половина и не откриха други следи от вероятно убитата Риа освен „Шибана кучко“, надраскано с червило по огледалата в спалнята. Фонтен веднага позна неграмотния почерк на пуерториканката. Всичко, което можеше да се вземе, беше изнесено: дрехи, куфари, тоалетни принадлежности, хавлии, дребни мебели, дори лампите и електроуредите, включително прахосмукачката. На леглото, от което бе останал само матракът, имаше лепкави петна от сперма.

— Милостиви боже! — Фонтен прониза с поглед двамата полицаи. — Къде, по дяволите, е детективът, който ще разследва случая? Да знаете, че имам влиятелни приятели и няма да оставя нещата така.

Двете ченгета се спогледаха. Само да не назначат Сламиш, мислеха и двамата в невероятен синхрон, но знаеха, че е неизбежно. На Сламиш и Фонтен им бе писано постоянно да се срещат.

Старши детектив Марвин Сламиш имаше три очевидни недостатъка. Първо: неконтролируем дефект в лявото око, който го караше да примигва в най-неподходящи моменти, второ — неизчерпаема способност да задържа газове и сам да не знае кога ще ги изпусне, и трето (донякъде свързано с предишното) — силна телесна миризма, която никакви дезодоранти не бяха в състояние да потиснат. Старши детектив Сламиш не бе щастлив. Използваше освежител за уста, специални дезодоранти, дамски вагинални спрейове, с които обилно пръскаше интимните си части, пудри за крака и какво ли още не. Независимо от всичко, вонеше ужасно. Фонтен подуши веднага, щом влезе в къщата й.

— Господи, на какво смърди така?

Старши детектив Сламиш примигна, пръдна и свали шлифера си. Фонтен беснееше с ръце на кръста.

— Какво ще предприемете по случая?

Гледаше го с изпепеляващ поглед, сякаш вината за случилото се беше негова.

— Е? Още ли не сте открили прислужничката ми? — в тона й имаше презрение, тя дори не си правеше труда да го крие.

Сламиш се отпусна върху креслото, останало след плячкосването. Дамаската беше разпрана и пълнежът висеше. Денят беше започнал лошо и нямаше никакви шансове да се оправи. Доникъде не беше стигнал в разследването на една наркоафера, скара се с едноръкия си зет, ветеран от Виетнамската война, в момента моден художник, и сега тази стисната английска курва. Не стигаше ли болката в тестисите? Не стигаше ли, че и сам усещаше, че смърди на пръч?

— Всичко е овладяно, мадам — измърмори неубедително той.

— Овладяно ли? — Фонтен вдигна вежди с недоверие. — Възстановили ли сте имуществото ми? Арестували ли сте прислужничката ми?

Двете ченгета си размениха многозначителни погледи. Сламиш се опита да си придаде вид, отговарящ на положението му.

— Дайте ни време, мадам. Разследването едва започна. Между другото, бих искал да ви задам няколко въпроса.

— Въпроси? На мен? Шегувате се. Да не би аз да съм престъпникът?