Читать «Кучката» онлайн - страница 64

Бяха вечеряли тримата, после Бърни отиде в кабинета си да прослушва нови записи, а Сузана и Дино останаха в трапезарията да си бъбрят. Час по-късно двамата цъфнаха в кабинета му, хванати за ръка. Не беше нужно да се замисля какво може да значи това.

— Бърни, трябва да говорим с теб — тържествено започна Сузана. — Вземи си нещо силно за пиене и седни.

Нико! Какво са направили копелетата с Нико?

— Нямам нужда да пия, освен това съм седнал, какво, по дяволите, става?

Сузана пристъпи към него и майчински положи длан върху неговата.

— Знаех, че ще се разстроиш, Бърни, но моля те, заради всички нас, опитай се да разбереш.

— Какво да разбера? — той кипеше от гняв.

— Дино и аз искаме да се оженим — простичко каза Сузана.

— Какво? — не можеше да повярва на ушите или на късмета си.

— Знам, че ти е тежко, опитвахме се да го предотвратим, но… — тя сви безпомощно рамене, — длъжни сме да ти кажем.

Бърни изпадна в пристъп на бурен смях. Сузана и Дино! Каква двойка. Джоузеф и Карлос ще има да празнуват седмици, какви седмици, месеци наред. Опитваше се да се овладее и да си придаде съкрушен вид. Намеси се и Дино.

— Знам, че ти е трудно, но просто ни връхлетя и…

— Объркан съм — успя да измънка Бърни.

— Сигурно е така — каза Сузана и додаде с по-делови тон. — Работата е там, че трябва отново да се нанесеш при Нико.

А, да. Веднага се отървават от него.

— Обсъдили сме всичко — продължи Сузана, — а и всички знаем колко сте близки двамата.

Каза го така, сякаш те с Нико са двойка влюбени педали.

Дино отново се почувства длъжен да обясни:

— Издействахме на Нико нова отсрочка да се изплати. Говорих с баща ми, вече е уредено. Три месеца, но нито ден повече.

Това се казваше сделка: Бърни изчезва от живота на Сузана без излишен шум, а Нико получава отсрочка.

— Какво ще кажеш за шест месеца? — престраши се Бърни.

— Изключено — отсече Дино.

— Те постъпват много справедливо — заяви Сузана с гласа на Флорънс Найтингейл

Бърни се изнесе. Какво спасение! Телефонира на Нико в Лондон, за да му съобщи добрата новина, но телефонистката в „Ламонт“ каза, че мистър Константин е заминал за уикенда и се връща в понеделник.

Е, добрата новина щеше да почака.

23

Ездачите се готвеха за старта. Фонтен в костюм на Ив Сен Лоран и три четвърти палто от норки стискаше здраво ръката на Нико.

— Толкова е вълнуващо — нареждаше тя. — Заложи на Гарбо, нали?

Той поклати глава. Току-що беше заложил трите хиляди, спечелени от Пиърсън Криштън-Стюарт, при различни букмейкъри, плюс десетте хиляди, които Хал щеше да заложи вместо него, всичките на Канга.

— Трябва — настояваше Фонтен — да играем на сигурно. Той няма да загуби, а и по-добре да не го прави. Заложих къщата и колата си на него.

— Какво? — той я гледаше втрещен.

— Не исках да го споменавам преди това, скъпи, но съм малко, как да кажа, разорена. Рискувам всичко освен бижутата. Нали ти казвам, че е много вълнуващо!

Нико не можеше да повярва. Фонтен разорена! Това е нелепо!

— Извини ме за минутка — каза бързо той и се изправи. — Имам малка работа.

— Не забравяй да заложиш на Гарбо! — извика тя след него.