Читать «Кучката» онлайн - страница 6

Стана от леглото и огледа голото си тяло в голямото стенно огледало. Да, тялото й беше хубаво, редовно го поеше с тонизатори и лосиони, кожата й бе опъната, гърдите — като на шестнайсетгодишна. Фонтен винаги се бе грижила за себе си — масаж, сауна, козметика, упражнения. Положените усилия си заслужаваха. Скоро щеше да навърши четирийсет, а изглеждаше на не повече от двайсет и девет, при това без нито една пластична операция.

Наметна халата си и позвъни на прислужницата — дебела пуерториканка, — която все се канеше да уволни, но пък напоследък толкова трудно се намираше работна ръка. Момичето влезе, без да почука.

— Ще се радвам следващия път да почукаш, Риа — раздразнено рече Фонтен. — Милион пъти съм те предупреждавала.

Риа примигна, като видя отражението си, умножено от огледалата в спалнята. Господи, как й се искаше да се люби с приятеля си в това легло!

— Разбира се, мисис Халед — отвърна тя. — Искате ли да ви приготвя ваната?

— Да — рязко отвърна Фонтен. Наистина едва я понасяше.

Сара Грант, най-добрата приятелка на Фонтен в Ню Йорк, я чакаше търпеливо в „Четири сезона“, за да обядват заедно. Хвърли ядосан поглед на скъпия си часовник „Картие“ и изпуфтя. Фонтен винаги закъсняваше, което бе един от най-неприятните й навици. Сара махна на келнера да й донесе още едно мартини. Беше много красива, с меки черти, които контрастираха на гарвановочерната й коса. Беше и доста богата след два развода с милионери, в момента женена за писател, споделящ вкуса й към ексцентричния секс. В момента двамата изживяваха вълнуваща връзка с един травестит от Нова Англия, който искаше да стане попзвезда.

Фонтен влезе и със задоволство отбеляза, че хората още се обръщат след нея. Двете жени се целунаха, едва докосвайки страните си с устни.

— Как беше в Бевърли Хилс? — настоятелно попита Фонтен, докато се настаняваше. — Разказвай!

— Знаеш какво мисля за Лос Анджелис — там е горещо и скучно. Виж, Алън се позабавлява. Някакъв глупак най-сетне хареса сценария му. Плати му двайсет хиляди долара. Като го видиш, ще си помислиш, че е намерил златна мина!

— Колко мило!

— Възхитително. Моето мъжленце най-сетне изкара пари. Ще стигнат да покрият една четвърт от годишната застраховка на бижутата ми.

Фонтен се засмя.

— Колко си лоша, Сара. В бедния човек наистина има нещо.

— О, да! Само да ми каже къде го крие. Много ще се радвам да разбера.

Обедът мина в оживена размяна на клюки — и двете бяха ненадминати. Докато сервираха кафето, вече бяха обсъдили всичко и всеки и видно се забавляваха. Сара бавно отпи от своето „Гран Марние“.