Читать «Кулау прокажения» онлайн - страница 5

2. Таро — тропическо растение с ядливи корени. Б. пр. 3.Папая — тропическо дърво с ядливи плодове. Б. пр.

пълзят мънички като точици хора. Прокаженият знаеше, че това не са войници, а полицаи. Ако те не успеят; ще се намесят и войниците, о        Кулау погали с обич цевта на пушката със сгърчената си ръка и провери дали по мушката не се е набил прах. Беше се научил да стреля като ловец на диви бикове на Ниихау, където още не бяха забравили изкусната му и точна стрелба. Когато бавно пъплещите точици се приближиха и станаха по-големи, той определи разстоянието, прецени какво отклонение може да даде вятърът, който духаше под прав ъгъл спрямо мерната линия, и пресметна дали няма да надхвърли целта, която беше доста по-ниско от него. Реши да не стреля. Издаде присъствието си едва когато те стигнаха началото на гребена. Кулау не се показа, а заговори от гъстака.

— Какво търсите? — запита той.

— Търсим Кулау Прокажения — отговори човекът, който водеше туземната полиция, но сам беше синеок американец.

— Трябва да се върнете — рече Кулау.

Прокажения познаваше този човек, помощникшериф, защото именно той го бе подгонил от Ниихау, през Кауаи, до долината на Калалау, а оттам в клисурата.

— Кой си ти? — запита шерифът.

— Аз съм Кулау Прокажения — гласеше отговорът.

— Излизай тогава. Ти ни трябваш. Жив или мъртъв. Твоята глава е оценена за хиляда долара. Не можеш да ни избягаш.

Кулау високо се изсмя в гъстака.

— Излизай! — заповяда шерифът, но в отговор настъпи мълчание.

Американецът се посъветва с полицаите и Кулау разбра, че те се канеха да се хвърлят срещу него;

— Кулау — извика шерифът. — Кулау, идвам да те хвана.

— Тогава погледни добре слънцето, морето и небето, защото ги виждаш за последен път.

— Е, добре де, Кулау — помирително каза шерифът. — Зная, че винаги улучваш целта. Но ти няма да ме застреляш. Никога не съм ти сторил зло.

Кулау изсумтя в храсталака.

— Слушай, ти знаеш, че никога не съм ти сторил зло, нали? — не млъкваше шерифът.

— Ти ми причиняваш зло, като се мъчиш да ме хвърлиш в затвор — отговори Прокажения. — Причиняваш ми зло и като се мъчиш да получиш хиляда долара за моята глава. Ако искаш да останеш жив, не мърдай от мястото си.        . .

— Трябва да дойда и да те хвана. Съжалявам, но това е мой дълг.

— Ще умреш, преди да стигнеш дотук.

Шерифът не беше страхливец. И все пак не можеше да се реши. Той надникна в пропастта от двете страни и плъзна поглед по острия ръб, по който трябваше да мине. След това взе някакво решение.

— Кулау — викна той. Но гъстакът мълчеше.

— Кулау, не стреляй. Идвам.

Шерифът се обърна, даде някакви нареждания на полицаите и пое по опасния път. Напредваше бавно. Това приличаше на ходене по въже. Нямаше за какво да се хване, наоколо имаше само въздух. Лавата на вулканичната скала се трошеше под краката му и парчетата, които се откъсваха, политаха от двете страни в бездната. Слънцето прежуряше, лицето му потъна в пот. Но той не преставаше да върви напред, докато не стигна до средата на пътя.

— Стой! — заповяда от гъстака Кулау. — Още една крачка и ще стрелям.