Читать «Франи» онлайн - страница 14

— Стой мирно! — каза Лейн на жабешкото бутче.

— С една дума скитникът се научава да се моли според изискванията на тези мистични монаси, разбираш ли, моли се непрекъснато, докато постигне съвършенството и разни такива. А после продължава да пътува из Русия и среща най-различни чудесни хора и ги учи как да се молят по този невероятен начин. Та цялата книжка е за това.

— Много ми е неприятно, но ще ти мириша на чесън — каза Лейн.

— А по време на странстванията си среща една двойка — мъж и жена, които обикнах повече от всички, за които съм чела през целия си живот — каза Франи. — Той върви по някакъв междуселски път с торбичка на рамо и изведнъж гледа — подире му тичат двама хлапаци и му викат: „Мили просяко, мили просяко! Ела при мама! Тя обича бедните!“ И той отива с хлапетата и тази наистина чудесна жена, майка им, излиза от къщата, поканва го да седне и настоява тя самата да му изуе вехтите мръсни ботуши, чай му поднася. А после се връща бащата — той също явно обича бедняци и скитници — и всички сядат да обядват. А докато ядат, богомолецът ги пита кои са тези жени на масата и мъжът му казва, че това са техните работнички, но винаги се хранят с него и жена му, защото са техни сестри во Христа. — Франи изведнъж се смути и се поизправи. — Разбираш ли, много ми харесва, дето скитникът попитал кои са тези жени. — Тя погледна как Лейн си маже филия с масло. — Както и да е, после скитникът остава да нощува и със стопанина до късно си говорят за начините да се молиш непрестанно. И скитникът му обяснява как става това. А на сутринта си тръгва да продължи скитничеството си. И среща най-различни хора, разбираш ли, за това е написана книгата, и им обяснява как трябва да се молят истински.

Лейн кимна и бодна вилица в салатата.

— Ако ни остане време днес или утре, би ли погледнала проклетото ми съчинение, за което вече ти споменах? — обади се той. — И аз се чудя. Може и да го пратя по дяволите — ако щат да го публикуват или каквото щат изобщо, — но ми се иска да го видиш, докато си тук.

— С удоволствие — каза Франи. Гледаше го как си маже втора филия с масло. — Може би тази книжка ще ти хареса — внезапно каза тя. — Такава е една простичка, разбираш ли?

— Сигурно ще е интересна. Няма ли да ядеш маслото?

— Не, вземи го всичкото. Не мога да ти я дам, защото и без това много съм я забавила, но положително ще я намериш във вашата библиотека. Сигурна съм, че ще я намериш.

— Слушай, ама ти още не си докоснала сандвича! — каза Лейн. — Това известно ли ти е?

Франи погледна чинията си така, сякаш току-що и я бяха донесли.