Читать «Ягор» онлайн - страница 8

— Хайде, драга, хайде, рови със здраве — подхванала мащехата. Полудница веднага се зарила с глава в земята, взела да рие и рие, докато изрови ров пред гората. Останал само един тънък пласт земя. Птичка да кацне, щяла да пропадне.

IV

В това време Ягор, кравичката и козичката стигнали до полянката под гората. Колибата, кошарата и цялото имане на детето били на малкото хълмче, в гората стояла мащехата, от рова мижала с едно око баба Полудница, но на вратата на кошарата бил клекнал Баган на ръба на едно лястовиче гнездо, а иззад него надничали лястовиците и лястовичетата. Всичко вперило очи долу в тревата, където било стигнало сирачето.

Зарадвал се Ягор на колибата и кошарата, а козичката запитала кравичката:

— Сега какво ще правим, дружке?

— Лесна работа — побързал Ягор. — Аз ще мина пръв през гората, а вие двете след мен.

— Не бива, дете Ягоре. Ние сме сами на света, трябва да внимаваме.

Кравичката спряла и се загледала в гората — дълго гледала и после казала:

— Нещо ми е криво, да не отиваме по-нататък.

Загледала се козичката, пък и тя казала:

— И на мене ми е криво. Ще почакаме.

— Хайде, синко, не бой се, майка ти ти прости — викала сладко мащехата.

А Ягор, петимен за своя покрив, искал да тръгне, но кравичката и козичката не му давали.

Мащехата веднага видяла каква е работата и се засмяла в себе си:

— Тежко̀ ми, ако не бих могла да надхитря онзи, когото стоката води.

И тя отворила широко вратата на кошарата, застанала в края и взела да мами:

— На̀, мила, на̀!

Тозчас се завъртял умът на кравичката и козичката. Как може стоката да се опъне на своята отворена врата? Вдигнали глави — загледали се във вратната и в отворената врата на кошарата, забравили всичко и тръгнали към нея, а Ягор радостен пред тях.

Всичко замлъкнало, притаила се Полудница в рова, мащехата стиснала ръце, колибата утихнала, полето и градинката — навсякъде настанала тишина, а детето наближавало все повече към вратцата.

И когато било най-тихо, ненадейно над кошарата се вдигнал цвъртеж — лястовиците се пръснали от гнездото, и малките, и старите. Църкат, пърпорят под стряхата, кръстосват и се хвърлят пред кошарата и все цвъртят, цвъртят.

Вдигнало детето очи, спрели се изненадани и кравичката, и козичката, огледала се и мащехата за какво е това цвърчене.

Но от лястовичето гнездо взело да се спуска повясмо през вратите на кошарата. Закрило вратите, па се залюляло и се разделило, а сред вратата се показал един старец. Брадата му била бяла и дълга, ризата му бяла и препасана, а в пазвата му имало сноп пшеница. Старецът стоял, не се помръдвал, само се усмихвал и вдигал длан към детето да го спре да не върви. А повясмото тихо се провирало през вратника.

Мащехата побеляла от страх — нито била чувала някога в къщи за такъв старец, нито знаела, алчната пришълка, какво са оплели старите в този плет. Но Ягор се загледал от полянката в стареца и като съгледал снопа пшеница в пазвата му, детето веднага се засмяло, паднало на колене, старецът от вратата на кошарата благословил внучето и през главата на мащехата, и през рова за пропадане. А Ягор останал клекнал на тревата и не отишъл нататък.