Читать «Звездното дете» онлайн - страница 43

— Излизайте! Ония идиоти ще се избият! Трябва да възстановим реда!

Бойси остана сам. Чуваше как охраната се разправя с останалите пътници. Никой не можеше да обясни какво става — знаеха само, че вагонът е спрял. Намираха се на стотици километри под повърхността. Налягането можеше да смачка и диамант, а тях ги защитаваше само едно силово поле. Очевидно същата причина, поради която отложиха тръгването им, сега пречеше на нормалното пътуване.

Разликата беше в това, че никой не можеше да им помогне и ако силовите полета престанат дори за миг да действат, те щяха моментално да загинат. А ако вагонът не може да продължи, след няколко дни щяха да умрат от задушаване.

След известно време вагонът трепна и се задвижи.

Чак когато скоростта се нормализира Бойси забеляза, че през цялото време е седял със затаен дъх. Един по един се върнаха и пазачите. Изглеждаха развеселени. Сега изглеждаха като обикновени хора. Дори един от тях излезе и след десет минути се върна с поднос, пълен с бутилки и чаши.

В този момент грамадната сфера отново се разтресе. Тласък… Скърцане… Сякаш се бяха сблъскали с преграда. Ган и охраната му бяха отхвърлени към предната стена на купето.

— Това е краят! — изкрещя някой.

Малко преди да изгуби съзнание (не чувстваше болка, но разбираше, че кръвта му изтича) Ган успя да си помисли: „Прав е. Това е краят.“

Когато отново отвори очи и разбра, че все още е жив, Бойси изпита разочарование. Лежеше в болнична стая. Очите му частично превързани. Главата го болеше ужасно. Изпод превръзката успя да види статива, върху който бяха вързали ръката му, за да не може да я движи.

„Оживях все пак — помисли си той. — Макар че едва ли имам здрава кост.“

Над него се наведе медицинска сестра. Като я забеляза, Ган прошепна:

— Мислех, че тунелът се е срутил.

— Не бива да разговаряте — тя ласкаво го докосна по бузата. — Наистина се срути, но за късмет бяхте много близо до повърхността и аварийната бригада ви измъкна.

— Значи до повърхността…

Той завъртя очите си и видя до сестрата още един човек. В първия момент му се стори, че това е самият ангел на смъртта, дошъл за душата му. След това видя куба за свръзка и се сети, че е просто посветен, който разговаря с Машината.

— Значи съм в центъра за обучение, така ли?

Медицинската сестра кимна.

— Да. Опитайте се да заспите.

Бойси Ган с удоволствие се вслуша в съвета й.

Цели три дни го третираха като болен. Беше много по-приятно от предишния му статус — „враг на обществото“.

Засега не го охраняваха. Някои от пазачите бяха загинали, на други предстоеше да се възстановят и да заменят повредените си органи в някоя Банка. Ган можеше да се разхожда свободно из цялото крило на болницата.

Разрешиха му да посещава стаята за отдих, където се разпореждаше компаньонка, която му приличаше на Карла Сноу. Дори характерът й беше същия — правеше се, че не забелязва нашийника на врата му. И най-важното — разрешаваше му да гледа новини колкото иска.

Потопен в мечтите си, той седеше пред екрана и с удоволствие са наслаждаваше на отдиха. С умиление гледаше русите, дългокраки компаньонки, които весело приканваха: „Работете за Плана! Живейте за Плана! Нали не искате да се превърнете в резервни части в Банките за органи?“