Читать «Прогонените от Покерова падина» онлайн - страница 8

Дойде нощта, но господин Оукхърст го нямаше. Тя доведе пак бурята и виелицата. Сетне, когато притуряше дърва в огъня, Херцогинята откри, че някой скришом беше струпал до хижата гориво, колкото за още няколко дни. Очите й се напълниха със сълзи, но тя ги скри от Пайни.

Жените спаха малко. Сутринта, като се погледнаха една друга в лицето, те прочетоха съдбата си. Нито едната, нито другата не проговори, но Пайни прие, че е по-силната, доближи се и прегърна Херцогинята през кръста. Те останаха така до края на деня. Тази нощ бурята стигна върха на настървението си, разкъса преградата на боровите дънери и нахълта в колибата.

Призори те видяха, че не могат да поддържат огъня, и той постепенно угасна. Когато жаравата бавно почерня, Херцогинята припълзя по-близо до Пайни и наруши мълчанието след дълги часове:

— Пайни, знаеш ли да се молиш?

— Не, миличка — просто й отговори Пайни.

Херцогинята, без сама да знае защо, изпита облекчение, сложи глава върху рамото на Пайни и вече не проговори. И така легнали, по-младата и по-чистата притиснала главата на своята порочна сестра към девствените си гърди, двете заспаха.

Вятърът стихна, сякаш от страх, че щети събуди. Пухкави облачета от снежинки, отърсени от дългите борови вейки, политаха като белокрили птици и се стелеха около заспалите. Луната поглеждаше през разкъсаните облаци онова, което е било стан. Но всичко замърсено от човека, всички следи на земни мъки бяха скрити под неопетнената мантия, милостиво хвърлена от небето.

Те спаха целия този ден и следващия, и не се събудиха, когато гласовете и стъпките нарушиха тишината на стана. И когато състрадателни пръсти отмахнаха снега от изпитите им лица, съдейки по еднаквото спокойствие, лъхащо от тях, човек едва ли би могъл да каже коя от двете е била грешница. Дори и правосъдието на Покерова падина призна това, затвори очи и ги остави така, прегърнати двете.

Но в началото на клисурата, на един от най-големите борове те намериха двойка спатия, забодена на кората с ловджийски нож. С твърд почерк там беше написано с молив:

Под това дърво лежи тялото на

ДЖОН ОУКХЪРСТ комуто късметът изневери на 23 ноември 1850 г. и той се отказа от играта на 7 декември 1850 г.

И безжизнен и изстинал, с пистолет до себе си и куршум в сърцето, но също тъй спокоен, както и приживе, под снега лежеше този, който е бил най-силният и същевременно най-слабият между прогонените от Покерова падина.

Информация за текста

Francis Bret Harte

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 24–25 май 2003 г.

Публикация:

Франсис Брет Харт

Калифорнийски разкази

Подбор и превод от английски Сидер Флорин, 1983

Александър Алексов, художник, 1983

Издателство „Отечество“, София

с/о Jusautor, Sofia

HARTE OF THE WEST. 17 Stories by Bret Harte.

Dell Publishing Co., Inc.. N. Y., 1966.

BRET HARTE. The Ancestors of Peter Atherly

i and other Stories. B. Tauchnitz. Leipzig, 1897.

BRET HARTE. Stories in Light and Shadow.

Houghton Mifflin Company, Boston and New York, 1898.