Читать «Млис» онлайн - страница 5

Три месеца бяха минали от деня на първата им среща и учителят седеше късно една вечер над нравоучителните образци за краснопис, когато на вратата се почука и пред него отново застана Млис. Беше спретнато облечена и с чисто лице и нищо освен може би дългата черна коса и блестящите черни очи не му напомняше за предишното Плашило.

— Зает ли сте? — попита тя. — Можете ли да дойдете с мен? — и когато той изяви готовността си, добави със стария си своенравен тон: — Хайде тогава, бързо!

Те излязоха заедно на тъмния път. Когато навлязоха в градчето, учителят я попита накъде го води. Тя отвърна:

— Да видите баща ми.

Сега за първи път я чу да го нарича с това подобаващо му име, а не само „Стария Смит“ или „Стария“. За първи път от три месеца беше изобщо заговорила за него и учителят знаеше, че тя твърдо се бе държала настрана от него, откакто се беше така променила. Уверил се от държането й, че е безполезно да я разпитва за намеренията й, учителят мълчаливо вървеше с нея. Воден от Млис, той влизаше и излизаше от затънтени свърталища, долнопробни изби, гостилници и кръчми, комарджийници и кабарета. Сред тютюнев дим и мръсни провиквания, хванало учителя за ръка, детето стоеше и тревожно се вглеждаше, явно без да съзнава нищо наоколо си, всецяло погълнато от единствен стремеж. Някои от гуляйджиите, като познаеха Млис, викаха я да им пее и танцува и я караха да пие, но учителят ги възпираше. Други, като познаеха него, мълком им даваха път да си излязат. Така мина един час. Тогава детето му пошепна на ухото, че имало една хижа оттатък потока, през който минаваше дългият улей, където мислела, че все още може да намери баща си. Те минаха оттатък — това беше уморителен половин час, — но напразно. Двамата вече се връщаха край потока и бяха стигнали подпорите на улея и гледаха светлините на града на отсрещния бряг, когато неочаквано в чистия нощен въздух проехтя изстрел. Ехото го подхвана, понесе го в кръг около Червената планина иразлая всички кучета край вадите. В покрайнините на градчето като че затанцуваха и бързо се раздвижиха светлинки, потокът край тях забълболи доста високо, няколко камъка се откъснаха от склона и пляснаха във водата, силен вятър сякаш премина през клоните на мрачните борове и след това тишината стана по-непроницаема, по-тежка, по-непоносима. Учителят се обърна към Млис в някакъв несъзнателен порив да я защити, но детето беше изчезнало. Обзет от необясним страх, той изтича надолу по пътеката до коритото на потока и от камък на камък стигна полите на Червената планина и покрайнините на градчето. На половината път, когато пресичаше потока, той погледна нагоре и дъхът му спря от ужас. Защото високо горе, върху тесния улей той видя да се мярка фигурата на доскорошната му спътница, която тичаше към мрака.