Читать «Боб Дилън, Трой Джонсън и скоростната кралица» онлайн - страница 9
Ф. Пол Уилсън
Непозната до момента ярост ме раздира отвътре. Губя си гласа. Иска ми се да я удуша. Ако можех да я докопам, щях да го направя, но за неин късмет тя все още подскача из стаята. Стоя като истукан. Стискам юмруци, плътно долепени до тялото ми и трескаво обмислям възможностите.
Как да изляза от ситуацията? Сали просто хвърли едно око на няколко от албумите снощи и после цял ден е дрънкала из цял Вилидж за тях и за това колко редки и уникални са те. А след тази вечер, знаех съвсем точно какви ще ги плещи утре: песни на Дилън, които още дори не са написани, групи, които още не съществуват и най-лошото, албуми с авторски права в бъдещето!
Вълнички… трвожех се за вълничките във времевия поток, които ще ме издадат. Устата на Сали щяха да причинят
Целия сценарии се разигра в главата ми като на кино: мълвата се разнася, Дилън става още по-любопитен, „Кълъмбия Рекърдс“ започват да се притесняват за евентуални пирати, замесват се адвокати, във
Сали трябва да бъде премахната.
Студената пресметливост на подобна мисъл ме шокира. Само дето трябва да избирам: или Сали, или аз. Ето за какво става въпрос: аз или Сали. Какво друго ми остава?
Избирам себе си.
— Много ли си сърдит? — пита тя.
Поклащам глава:
— Малко съм раздразнен, може би, но ти не се тревожи — Усмихвам се. — Трудно е човек да ти се разсърди.
Тя скача в прегръдките ми и се притиска в мен. Ръцете ми се плъзват към шията й, обгръщат я, после се отпускат. Не мога.
— Ей, ама какво правиш тук, човече? Няма ли да свирите?
— Малко се… разсеях.
— Ех, Трой, захарче, ако си спукал гума, то си попаднал точно където трябва. Знам как ще те оправим.
В този момент вече съм наясно как ще стане. Без кръв, без болка, без свинщини.
— Може би си права. Може би трябва малко да се напомпам.
Очите й светват.
— Свежар! Всичко съм приготвила в банята, но не можах да си намеря вена. Да вървим.