Читать «Житие на света Филотея Търновска» онлайн - страница 3

Това като чу Константин от своята годеница, взе думата и рече: „Ако бих вярвал, че всичко това е истина, което казваш, с радост бих го направил. Но се боя да не се получи някое лукавство, и да не можем избягна упреците.“ На това тя бързо отговори: „Кълна се в праведния Съдия, който ще съди живите и мъртвите, че ти казах истината: до края на живота си ще пазя тялото си девствено, пък ако ще и хиляди смърти да претърпя!“ И понеже той повярва, че казаното е истина, веднага се покори на нейния съвет, и с клетва утвърди това, и по-нататък пребъдваха в девство и целомъдрие.

Подир някое време Константин беше избран за църковен клирик. Не след много време бащата на блажената Филотея приключи живота си. А те пребиваваха, като изпълняваха всички Божии заповеди: бедните хранеха, голите обличаха, а от църквата денонощно не отстъпваха. И всички подражаваха техния добър живот и получаваха голяма полза от него. Преживяха по такъв начин около 6 години и Константин почина. А блажената му устрои погребение по приетия ред и на Бога отправяше благодарствени песни. Като намери удобен момент, освободи всички слуги и слугини, а имота и богатството раздаде на бедни и немощни, според както е казано: „Пръсна и раздаде на сиромаси, и правдата му пребъдва вечно“ (Пс. 111:9). Много богатство изразходва и по църкви и монастири, като ги достатъчно украсяваше. Накрай взе със себе си една слугиня и така излезе от своя дом.

До град Поливот има едно езеро и в него един остров. Там се посели преподобната, построи си малка келийка и там пребиваваше далеч от всякакъв метеж, като обуздаваше тялото си с пост, молитвени бдения и лежане на голата земя. И толкова се подвизаваше против страстите, щото кожата и прилепна към костите. Но дяволът, който ненавижда доброто, не изтърпя дълго да я остави неизкушена, а повдигна срещу нея различни борения: кога страхования, кога разни привидения, за да смути сърцето и, кога в змии, кога в зверове претворяваше себе си, за да я плаши. А тя постоянно имаше в устата си псаломските думи: „Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие!“ (Пс. 6:9) Една нощ застана по обичая си на молитва и издигна към небето ум и ръце. Тогава внезапно започна да се колебае мястото, а отвън се чуваше голям шум и викове, като че е дошъл някой си цар. И едни се мъчеха да откъртят вратата, други започнаха да събарят колибата и си викаха един на друг: „Хванете я тая скоро, хванете я и в езерото я хвърлете!“ Боголюбезната разбра, че това е бесовска работа, и към молитвата си притури още молитва: „Иисусе Христе, единородно Слово на Отца, Който си благоволил да се въплътиш от жена, за да изцериш женското престъпление, като си приел човешко естество от пречистата Дева Богородица, погледни на мене, смирената Твоя раба, която се уедини тука заради Тебе! Ето, врагът, началник на злото, като ревящ лъв ходи и търси да ме погълне (1 Петр. 5:8). Защото е възприел обичая на се нахвърля повече на женския пол и да го облага със срам, като предизвиква против нас обвинения и ни прави посмешище. Но Ти, Който си възсиял неизречено от Дева Мария и по този начин си благословил женското естество и докрай си отнел от него вината и обвинението, изпрати на мене, бедната, Своята помощ, за да се върне неговия срам върху неговата глава, и всичката му враждебна сила да бъде посрамена! Защото си благословен во веки веков! Амин!“ И като се прекръсти с кръстно знамение, веднага всичките привидения изчезнаха. Тя не престана да възпява и славослови Бога до сутринта, прибавяйки към подвизите подвизи и в сърцето си възходи (Пс. 83:6). Как да опиша извора на нейните сълзи, непрестанни въздишки, прекрасното мълчание, непрестанните молби, честите коленопреклонения, крайното безстрастие, любовта към Бога, ангелското житие и много други такива прояви, които вършеше поради божествената си любов?!