Читать «Сезонът на мъглите» онлайн - страница 140

От няколко дни Ротанов се ровеше из старите архиви и доклади в научния сектор. Досега не успя да разреши нито един проблем и беше принуден да започне всичко отначало. Все още не можеше да намери изход.

Какво търсеше в прашните, пожълтели от времето купчини листа?

Отрядът на инженера не се върна. След опита му да взриви града отпадна и последната възможност да се установи мир и да се ремонтира корабната електроника с помощта на синглитите. Предупреждението не промени нищо. Синглитите станаха по-активни, зачестиха засадите и нападенията. Патрулите и постовете даваха все повече жертви.

След две седмици, с настъпването на сезона на мъглите, сраженията щяха да спрат, за да се възобновят с нова сила през пролетта. А през дългите зимни месеци те ще се свират като плъхове в своите подземни дупки и ще чакат. Какво? Идването на Олег? А какво може да промени той? Нали ще изпадне в същото положение? Ще го чака същият капан? На Земята няма да научат нищо, ще задържат изпращането на следващата експедиция за неопределено време и от всичко това ставаше ясно, че той трябва да намери някакво решение именно сега, в оставащите двадесет дни.

Ротанов излезе на площадката пред пещерите. Напоследък избягваше обществото на колонистите, сякаш чувствуваше някаква вина за гибелта на четиринадесетте души, които тръгнаха с инженера и не се върнаха.

Той мислено прехвърляше многобройните данни за живота на синглитите. Търсеше някаква брънчица, за която да се захване, за да помръдне от мъртвата точка сегашното положение на нещата, но не откриваше нищо. Може пък инженерът да е бил прав, когато казваше, че нямало друг изход, че съжителството между хора и синглити е невъзможно.

От докладите на научния отдел разбра, че люсовете се размножават чрез просто делене като амебите, а синглитите изобщо не се размножават. Този факт свеждаше до нула неговите надежди за мир, защото цивилизацията на синглитите можеше да съществува само за сметка на човешкия живот, следователно трябваше да бъде унищожена. Изолирана, тя би започнала да се изражда, след известно време щеше да загине, лишена от прираст. Естествено синглитите знаеха това, тогава за какви преговори за мир…

Оставаше надеждата, че данните за биологията на синглитите са погрешни или непълни. В тялото им липсваха някои групи клетки, тъй че човешкият начин на размножаване не бе подходящ за тях, макар че се беше запазило всичко необходимо за нормалното функциониране на централната нервна система, в това число и биотоковете. Какво като нямат деца? Той не видя дете или юноша сред навалицата в града, нито в къщите. Отчетите го потвърждаваха, но може би те имаха някакъв скрит, неизвестен на хората начин на размножаване. Именно това трябва да се разбере. Твърде много неща зависят от отговора на този въпрос, но как да го изясни? Цялата дневна фаза на синглитите беше изучена достатъчно добре и не оставяше никаква надежда. Затова пък нощната… „Май през нощта те заспиват, но кой го е проверявал? Нощем е невъзможно да бъдат наблюдавани заради люсовете. Досега е било невъзможно. Но ако аз наистина имам имунитет и щом си позволих да бъда жесток с другите, тъкмо аз трябва да изясня всичко докрай.“