Читать «Сезонът на мъглите» онлайн - страница 122

Не може да бъде! Ротанов остави настрана поредния блок. Пред него имаше голям чертеж. Линиите подскачаха пред очите му. Вече десети ден седеше на площадката пред кораба и се мъчеше да разбере поне основния принцип, по който работеше чуждата апаратура, вместена в четирите пластмасови кубчета. Откри по повърхността приблизително деветстотин контактни точки. От тях към вътрешността на кубчетата бяха изведени тънки като косъм проводници. На екрана на електронния търсач Ротанов можеше да разгледа съдържанието на блока пласт по пласт, макар и на молекулярно равнище, ала и то не можеше да му помогне. Там нямаше нито един активен елемент. Липсваше усилвател на електрическия ток, отникъде не се захранваше и въпреки това в тази невероятна схема имаше ток. Потоци електрони се движеха в различни посоки, усилваха се или намаляваха като че ли от само себе си, променяха посоката на движението си… Нещо повече, схемата на това дяволско кубче не беше постоянна. Тя се променяше дори там, където доскоро в невидими кондензатори бяха натрупани електрически потенциали, при следващия преглед на същото място откриваше какво ли не, като се започне от индуктивност и се свърши с еднопосочна проводимост на кристала. От странната си вътрешност кубът предаваше онези команди за изпълнителната апаратура на кораба, които едва не доведоха до катастрофа. Той и сега предаваше нещо до своите изходни точки, някаква чудновата смесица от неразбираеми електрически сигнали. В това парче кристална маса се криеше ключът към основния проблем за завръщането на корабите на Земята. И на неговия кораб, разбира се. Преди да разработи плана за по-нататъшните действия, Ротанов искаше да разбере в състояние ли е тяхната електроника да замени земния компютър. Вече не се съмняваше, че нейните възможности са големи, но му беше необходимо да установи степента на сложност на задачите, които може да решава такъв един блок, и да знае поне приблизително колко блока ще са нужни при пространствения преход, възможно ли е по принцип решаването на подобни задачи с помощта на тази електронна мистерия. Двама души се спускаха по пътечката към него. Беше помолил да не го безпокоят, ако не е крайно наложително, и сега ядосано гледаше хората, които се приближаваха. Успя да се овладее, преди да дойдат. Но раздразнението му говореше, че е време да направи голяма почивка.