Читать «Сезонът на мъглите» онлайн - страница 119

Ключът изщрака, екраните на локаторите угаснаха… И не се случи нищо. Сигурно ще минат няколко минути, докато разберат какво е станало и вземат ново решение. Трябва да се възползува от това… И той внимателно, милиметър по милиметър притегли към себе си ръкохватката на ръчното управление. Корабът се подчиняваше! Сега се подчиняваше! Ротанов незабавно включи страничните двигатели и бързо завъртя кормилото докрай, като наклони кораба толкова рязко, колкото можеха да издържат пренатоварващите амортисьори и самият той. Това го притисна към креслото, представи си как носът на кораба очертава полегата парабола, която постепенно го връща към планетата. След няколко секунди ще започне да се спуска, но сега скоростта на кораба намаля и за тях това беше най-удобното време да предприемат нещо… Какво чакаха?

И в същия миг разбра. За да се ориентира, за да може правилно да завърши маневрата и поне приблизително да насочи кораба към набелязаната цел, ще трябва макар и за секунда да включи локаторите, не току-тъй го бяха лишили от оптиката. И те щяха да се възползуват именно от това положение.

Ротанов нямаше друг избор. Когато на висотомера се появи цифрата осем хиляди метра, той превключи двигателите и насочи кораба към повърхността на планетата по отвесна траектория с такова натоварване, че му притъмня пред очите. После, когато стигне до повърхността, ще коригира курса и ще дообърне кораба. На тях ще са им необходими броени секунди, за да схванат маневрите му. А щом ги разберат, незабавно ще атакуват, защото иначе ще го изпуснат. Ротанов погледна секундомера. Сега е моментът, не биваше повече да отлага. Той изключи двигателите и включи изведнъж всички локатори. Преди да светнат екраните, корабът потрепера от серия взривове. Около него избухваха ракети. Ротанов почувствува задоволство, защото това означаваше, че онези са се объркали, не са могли да издържат докрай на играта, която всъщност сами предложиха, и не са постигнали неизвестната за него цел, заради която бяха замислили цялата тази сложна инсценировка. Сега се опитваха чисто и просто да унищожат кораба и по този начин признаваха пълното си поражение.

„Ще видим… Противометеорната защита за близко действие работи без локатори, тъй че не съм застрашен от преки попадения, само че и за тях това не е тайна. Сега те ще го ударят с нещо по-солидно.“ Екраните най после загряха и той видя стремително приближаващата се повърхност на планетата. Маневрата беше правилно пресметната. Трябваше му още минута, не повече, после те ще бъдат принудени да насочат ударите си по повърхността на планетата. Едва ли ще рискуват да употребят нещо наистина мощно, а обикновените ракети не са страшни за кораба. Сигурно ще направят опит да го унищожат именно сега, в тези броени секунди. Не бива да губи от погледа си нито един от екраните. Отдолу право към него вече летяха познатите му ракети, цели пет. Те не бяха страшни. Но онази… Отгоре… Хубаво би било да я засече отдалеч. Той бутна с рамо кръга на противометеоритното оръдие и натисна педала. Екраните светеха с равномерна, немигаща светлина. Изстрел не последва… Сега ще трябва да се спусне надолу още по-отвесно, ето всичко, което му оставаше. Двигателите не се включват!… По дяволите локаторите! Нищо няма да му се случи, само да не го улучи тази дяволска ракета… Тъй, сега двигателите включиха! Може би е достатъчно, импулсът беше силен. Ще трябва отново да включи локаторите…