Читать «Агамемнон» онлайн
Есхил
Есхил
Агамемнон
ЛИЦА
СТРАЖ
ХОР ОТ АРГОСКИ СТАРЕЙШИНИ
КЛИТЕМНЕСТРА
ВЕСТИТЕЛ
АГАМЕМНОН
КАСАНДРА
ЕГИСТ
ПРОЛОГ
СТРАЖ
Аз моля боговете за спасение —
година вече съм на пост! На покрива
на този дом Атреев като пес лежа
и гледам тия нощни звездни сборища.
И знам звездите, светлите властители,
които носят пек и мраз на смъртните,
научих им и залезът, и изгревът.
А ето, днес очаквам знаци факелни,
сияен плам, с победното вестие,
че в плен е Троя. С вярващо, мъжествено
сърце ми повелява тъй царицата.
Откакто лягам върху оросеното
легло, което не спохождат сънища,
ни сладък сън — страхът е с мене винаги,
че може да затвори сън очите ми.
Река ли да запея, та чрез песните
от морни взори да прогоня дрямката,
аз плача за злочестите Атреевци,
че няма вече прежното им щастие.
Дано с добро завърши днес теглото ми,
и с блага вест в нощта проблесне огънят!
Привет на тебе, нощен пламък! Дневен зрак
си ти за нас, и в Аргос много хорове
ще пеят за великото събитие!
Ура! Ура!
Ще тичам да обадя на съпругата
на Агамемнон, да се вдигне радостна
да възликува, като види пламъка
от своя дом, защото — взет е Илион!
Това ми казва блясъкът на огъня!
Аз пръв ще поведа хорото весело.
Добро ще известя на господарите,
че ето три шесторки ми се паднаха!
Да може, като дойде царят, милата
ръка да уловя за миг с ръката си!
За другото мълча. Върху езика ми
е стъпил вол. А този дом, да можеше,
би казал всичко. Който знае, с него аз
говоря, но не знае ли — и аз не знам.
ПАРОД
ХОР
Вече десет години, откак Приам
страховитият враг
Агамемнон, а с него и цар Менелай —
двупрестолни, двужезли по воля на Зевс,
два юнака могъщи, чада на Атрей —
са повдигнали хилядокорабна рат
от тая земя
и на бой са потеглили с нея.
Те се носеха в брах с пронизителен вик —
като хищни орли
от безмерна болежка за свидни деца
над гнездата си, горе в простора, кръжат
и гребат със веслата на своите крила,
че напусто е бил
тежък труд по невръстно потомство.
Ала чува отгоре или Аполон,
Или Пан, или Зевс тоя жалостен вик
на пернатите свои съседи, и той
изпровожда за тях
възмездителка и отмъщава.
Тъй проводи Атридите мощният Зевс
Против Париса, против коварния гост.
За жена многомъжа в безбройни борби
отмаляваха воински тежки ръце,
Колене се подгъваха в беля прах
и се чупеха копия в първия бой.
Зевс отсъди така —
за данайци и за троянци.
Ето сега,
Както стана. Изпълва се горка съдба.
С възлияние, с дар и със сълзи човек
не смирява суровия, пагубен гняв
на студени, безогнени жертви.
А пък ние, с презряната старческа плът,
не потеглихме в бран, а останахме тук
и подкрепяме днес
връз тоягите своята мощ на деца.
Че сърцето в детинските крехки гърди
е подобно на старото: няма духът
на войната. Какво е човек престарял,
на когото са увехнали всички листа?
Той пристъпва триног, не по-силен е той
от невръстно дете,
като призрак сред бял ден блуждае!
Ти, о дъще на цар
Тиндарей, Клитемнестро, царице, какво
се е случило? Що си узнала, кажи!
И каква новина
те накара да жертвуваш дари?
Че на вси богове, що закрилят града —
на небесни, на адски, на тръжници, — днес
връз олтарите, виж,
са запалени дари богати.
